Преди 90 години, на 18 ноември 1928 година, на екраните на кинотеатрите се появи анимационният филм „Параходът Уили”, в който зрителите за първи път видяха Мики Маус. Оттогава анимационният мишок стана един от най-разпознаваемите символи на американската култура, а и на културата на ХХ век като цяло. Него го знаят и обичат във всички страни по света, включително, колкото и да е странно, и в Съветския съюз.
Хубаво му е на Мики Маус, че идва от страна, която, каквото и да пусне на световния пазар, се смята за обогатяващо световната култура. А на Маша от „Маша и Мечока” напротив – не ѝ провървя. Тя е от неправилна страна. От такава страна, която каквото и да каже, напише и снима се смята за путинска пропаганда. И Маша също – пълна пропаганда и изобщо оръдия на хибридната война.
„На децата им харесва да гледат злобното малко момиченце и нежния и гигантски защитник. Но критиците в съседните на Русия страни казват, че сериалът на Московското студио е част от пропагандната машина на страната”. Професор Антъни Глийс от Бъкингамския университет, експерт по разузнаване смята, че „Маша е зловеща и доста противна, но и дръзка. Тя се надценява. Няма да преувеличим, ако кажем, че тя се държи като Путин”,. Това го пише в „Таймс”, а не в някой таблоид.
Преди това по тази тема вече бе налице вяло течаща истерия от страна на вечните потърпевши: Литва не харесва, че Маша с фуражка на граничар охранява от зайците морковената леха, Естония изпадна в истерия, че сериалът е опасен за нейната национална сигурност, а Финландия напечата, че Мечокът не е мечка, а … „В анимацията огромната добродушна мечка трябва да измъква всички от кашите, които малкото момиченце с големи очи на име Маша забърква. Обикновено на мечката и се стоварват много проблеми, преди всичко да застане на мястото си. А ако мечката изобщо не е мечка, а е всъщност Русия?”.
А ако авторите на тези статии страдат от остра параноя, съпътствана с халюцинации, тогава какво?
Впрочем защо не? Хайде, нека бъде тяхното.
Руският балет, руската класическа музика, великата руска литература, нашите научни постижения, всичко това, да! – подобрява нашата репутация, нашия международен имидж, нашата „тежест” в световната култура. Да, в сферата на културата също има надпревара кой ще „хвърли по-голяма сянка” над всички останали. И на този трънест път често се срещат най-неочаквани изненади. Асиметрични така да се каже.
До ХХ век се смята, че превъзходството в културата е най-вече превъзходство в литературата. Италия, да кажем, през XIX век има много добри композитори, но не се отличава особено с литература и италианското културно влияние на цивилизования свят не е голямо, за разлика от френското, немското и английското. Какво да говорим за американците, които през XIX век имат литература сравнима по мащаб най-много с норвежката. Но следва епохата на киното, възниква Холивуд и американското влияние на света става огромно. Нови методи – нови победи.
По аналогичен начин - асиметрично - Япония направи невъобразим скок напред, която заради анимето и мангата успя да разпространи своето културно влияние просто колосално и да стане почти безспорен лидер за тийнейджърите и младите хора. Анимето стана междинният жанр между киното за възрастни и детските анимацийки. И това даде на Япония, устойчиво асоциирана по-рано с нещо архаично и нелепо-екзотично, маса културни точки, превръщайки Страната на изгряващото слънце в „страна на мечтите” за стотици милиони души.
Това означава ли, че Япония води „хибридна война”? Разбира се, че не. Защото в този случай „хибридните войни” се водят от всички страни. Фактът, че „Маша и мечокът” се излъчва в 120 страни явно е повод за завист.
В Русия отговарят на британската параноя с предложение да си създадат „антианимационен център”. Да , наистина, все още не е известно как той ще се бори с нашия сериал. Може би ще снима свой, негативен, където Маша ще се държи като Прасето Пепа (Британска анимация с прасе – бел.прев.)
Между другото да поговорим за Пепа, която, например, е много неприятна за много мюсюлмански държави. Нека си представим, че всички страни изведнъж започнат да се борят помежду си с културното влияние. Да започнат да създават свои „антианимационни центрове”, започнат да се забраняват подред. И на кого ще му стане по-зле тогава? На Русия, в която няма толкова много анимации за износ, или на Америка с Великобритания? Не хвърляйте камъни, ако седите в стъклена къща. В противен случай несимпатичното, отвратително нарисувано прасенце може лесно да намери черти на членството на Кралското семейство и да се заяви, че Пепа е Баба Лиза, а Джордж е принц Хари.
А това, че „Маша и Мечокът” насърчава позитивния образ на Мечока, който е свързан с Русия - това е най-жалкото от всички обвинения! Искрено препоръчвам американската анимирана серия „Ние сме обикновени мечки”, където един от героите е „Бялата мечка”, истински руснак от Чукотка и при това, според мен без съмнение е и най-харизматичния герой. Съветвам ви да гледате поредицата „Юри и мечката” - за това как могъщият сибирски Юри учи детето Бели да чете Толстой, да сече дърва и да решава сложни математически задачи. Господи, дотук има цял набор от положителни стереотипи за руснаците! И дори руска музика! Ехо, „Таймс”, спешно пишете за това, спрете хибридната война, в която американските ви съюзници сега са на страната на Русия!
Накратко, британски антианимационни отряди, далеч ръцете от нашата Маша! Иначе ще набучим Пепа на шиш.
Григорий Игщнатов
Превод: В.Сергеев