Коментар на Искрен Вълчев за "Гласове"
Падането на ГЕРБ от власт отприщи огромни психологически енергии в българина. Повечето са виртуални, тоест липсват в живата комуникация, проявяват се при активните интернет потребители. Въпреки ограничения обхват обаче, е налице крайно отвратителна тенденция в публичното общуване. Става дума за това, че цялата войнстваща глупост, която до априлските избори демонстрираха привържениците на ГЕРБ, сега е дело на враговете на ГЕРБ. Подлизурство, подмазване, шербет, громене на врага с партиен билет, търсене на теле под вола, лъжи, манипулации – всички тези приоми се ползват обилно, за да се обсипе с хвалби служебната власт и заклейми Бойко Борисов. Естествено, в хвалбите и критиките нямаше да има нищо лошо, ако не се ползваше този инструментариум.
Подобно поведение нито е изненадващо, нито следва да е предмет на дълбок анализ. В политиката се вихрят примитивни агитки, чиято разлика е единствено в цвета на фланелките. Добре уредени тарикати с парички и на постове ги поощряват. А и човекът, принципно погледнато в исторически и природен контекст, не е същество, което е петимно за честността и фактите – лъже и маже на воля, щом му изнася. Но обективността изискват тези състояния да не се премълчават. Дълг на журналистиката е да разясни защо лъжата и глупостта са опасни, а и да припомни колко много са те далеч от интелигентността и разума. Целта на настоящия текст е да каже, че ги има тези състояния, а и да онагледи вредата от тях.
Няколко са основните манипулации, с които враговете на ГЕРБ посичат всеки, който се усъмни в светостта на служебното правителство и президента Радев:
„Който критикува Радев е министрите, иска да върне ГЕРБ”. Подобна теза е стара колкото света: „Който не е с нас, е против нас”. Тя обаче не е вярна. Обратното е. Водещ дълг на всеки човек е да бъде критичен спрямо властта – и миналата, и настоящата, и следващата. Тази критичност превръща електоралната единица в гражданин. Тя е здравословният коректив, а не овчедушните аплаузи. Тези аплаузи спрямо новата власт са копие на стихотворенията, с които симпатизантки на ГЕРБ обсипват Борисов. У нас хората обикновено си мислят, че критиката и будността спрямо управляващите е грижа на опозиционните партии. Напротив, тя следва да е най-вече грижа на хората. С други думи, не просто не е задължително да искаш да върнеш ГЕРБ, или да ги харесваш, щом критикуваш настоящата власт – тя трябва да бъде критикувана, за да не управлява като ГЕРБ.
„Къде бяхте, когато ГЕРБ бяха на власт, защо не ги критикувахте?”. Това е друга глупост. Тя иска да внуши, че сегашните критици прилагат двоен аршин – мълчали са при безобразията на предишната власт, атакуват само новата. Лесно може да се провери поименно, че не е така. Тук трябва да бъде добавено, че не са верни тиражираните глупости, че Борисов е стъпкал свободата на словото. Той и лакеите му контролираха много медии, ни винаги съществуваха още толкова, които не бяха контролирани – и пишеха каквото си искат срещу него. Публичността не пострада. Ако нещо не излизаше в медията X, се появяваше в Y.
Говорейки за медии следва да се добави, че добрият журналист не пише очевадни неща. Той не разяснява, че водата е мокра. В тази връзка е съвсем разбираемо, че добрите журналисти поотвърнаха погледите си от ГЕРБ. Да пишеш и говориш, че ГЕРБ са корумпирани, е разказ за мократа вода. Ясно е, че агитките нямат против да чуват едни и същи неща, но интелигентната публика, макар да не е многобройна, не се интересува от мократа вода. На нея и добрите журналисти са им любопитни други субекти, които все още не са разкрили докрай прелестите на характера си. Те са предизвикателството, защото почват да се разпореждат с живота на всички, а народната маса е сляпа за кривиците им. Затова и мантрата „Сменихте плочата, а?!” е нелепа. Не е сменена, просто е нормално приоритет на добрата журналистика вече да не е ГЕРБ.
„Ама не го ли виждате този циркаджия Бойко, гледайте какви неща прави!”. Виждаме го. Но колкото невероятно да им се струва на мнозина, не Борисов управлява вече. Ваксини, доходи, избори, строежи... не зависят от него. Циркът му е безобиден. Непрекъснатото взиране в него издава психологическия проблем - съответният човек не може да се откъсне. За тази привързаност обикновено са обвинявани феновете му. Но важи и за враговете – обсебени са от Борисов до степен, че не могат без него. Светът им се срутва, ако не се разнообразят с поредната му глупост. Нормалният човек просто спокойно си живее без Бойко.
„Каквито и грехове да имат сегашните, те са по-малкото зло”. Не е така. Фирмата на Спецов, имотите на Рашков, лобирането на Кацаров за болниците – по-малко зло ли са? Какъв ден ни очаква с такава утрин? Борисов и кликата му изглеждат по-корумпирани от останалите клики единствено, защото се задържаха по-дълго във властта. Но по характер са същите като тройната коалиция, реформаторите и т.н. Впрочем, цялата държавна власт сега из градове, села и паланки се напълни с кадри на тройната коалиция.„Винаги има грешки”, гласи другата мантра. Но не става дума за грешки. В момента например се води целенасочена политика да се реанимират кадрите на БСП и ДПС. Нима няма други хора?
„Конспектът на ГЕРБ”. ГЕРБ са опозиция, резонно е яростна към наследниците си. И бълва всекидневно критики. Няма спор, че това е избирателно поведение – герберите вършеха зулуми, сега се правят на светци. Но будният гражданин не бива да се притеснява, че с критиките повтаря конспекта на ГЕРБ. Важното е да бъде еднакво критичен към всяка власт. Той се различава от лумпенизираните агитки именно по това, че действа равнопоставено. А агитките, също като Борисов и компания, си отварят очите избирателно.
В заключение: цялата тази пишман революция на съзнанието и думите е гледана многократно. И именно тя акушира на царя, бодигарда му, а сега и на чалгаря.
Хората вярват, че новият парламент ще защити мажоритарните избори. Линк към резултатите