Мехмед Юмер пред ФАКТИ: Днес Турция се управлява в условията на султанизъм

"Спечели човекът на народа" (в. "Сабах"). "Победата отново е на Ердоган" ("Хюриет"). "Още пет години Ердоган" (в. "Карар"). Това написа турският печат по повод изборната победа на досегашния президент Реджеп Тайип Ердоган, който спечели на балотажа на президентските избори с 52,16% от гласовете. Съперникът му от опозицията Кемал Кълъчдароглу взе 47,84%. Пред ФАКТИ по темата говори Мехмед Юмер – журналист и международен анализатор.


- Г-н Юмер, Реджеп Ердоган печели изборите в Турция. Какъв е първият прочит, който може да направим…
- Че не се случва нищо ново под турското небе. Преди 14 май говорихме с известна доза оптимизъм за турските избори поради две основни причини. След като Турция преминава в нов модел на управление през 1950 година – след като идва демократическата партия на власт, водена от Аднан Мендерес, страната започва да се запознава с демокрацията. Дотогава от основаването ѝ през 1923-а тя 27 години се управлява еднолично. През 1952 година Турция става член на НАТО. Страната и в това отношение трябва да се демократизира, защото дори и в програмата на НАТО е записано, а и изискванията са такива, че това не е само военен, но и ценностен съюз. Ако се върнем малко по-назад във времето, ще видим, че турското общество се бе запознало с една дефектна демокрация, не пълна, но дефекта. Вторият пункт, който ни даваше оптимизъм…

- Имате предвид преди да дойде Ердоган на власт…
- Да, преди Ердоган, ако изключим военните преврати, Турция се управлява в демократична форма. Военните преврати са много дълга тема. Само ще си позволя да кажа, че армията, въпреки че прави преврати през 1960-а, през 1971-а, през 1980-а и през 1997 – т.н. постмодерен преврат, след това се изтегля в казармите и пак дава път на политиката. Загубилите изборите си отиват, спечелилите управляват.

- Както дойде и Ердоган на власт?
- Нека да си припомним, че Ердоган дойде с много демократични заявки и при неговото управление Турция започна преговори за членство в ЕС. Преди Ердоган Турция се запозна с една дефектна демокрация, повтарям се. Друго нещо, което трябва да отбележим, е победата на Републиканската народна партия на местните избори през 2019 година. Тогава тя взе градове като Истанбул, Анкара, Измир и още 10 областни града. Това даде надежда на опозицията и на хората, които вече са се уморили от управлението на Ердоган, че нещо ново може да се случи, че може да се случи някаква програма. Ако обърнем внимание и на западната преса преди изборите сега, ще видим, че и там се прокрадваше някаква надежда, че може да направи някаква промяна. Тези два аспекта даваха известна доза оптимизъм, но също така трябва и да подчертаем факта, че днес Турция се управлява в условията на султанизъм, с доста авторитарен механизъм, след като мина референдумът на 16 април 2017 година за поправки в Конституцията на страната. С тези промени бе отменен постът на министър-председател, а Турция се превърна в една система от президентска република от турски тип. Нещо, което няма аналог в световната практика. През 2018 година Ердоган спечели втория си президентски мандат и тогава победи Мухарем Индже - представител на Републиканската народна партия. И така днес на 14 май Турция на Ердоган отиде на избори в условията на султанизъм, който много е сходен с авторитарната власт.

- Защо е така?
- Президентът Ердоган има начин как да влияе на цялата система на управление на държавата. Той контролира Министерството на вътрешните работи, службите, армията, средите на учените и 90% от медиите. В тези условия е много съмнително как опозицията може да спечели. Трябва да изтъкнем и друг важен момент. Има много оспорвани секции за фалшифициран вот, но даже и всичко това да се изчисти, Ердоган пак печели. Той има твърда електорална маса между 33% и 35%, той е още първа политическа, а неговият личен рейтинг е още по-висок - 42,5%. Толкова го даваха преди 14 май. В същото време Републиканската народна партия, която е втората най-голяма и е опозиция, има 25% и в най-добрия случай стига до 27% като рейтинг. От тази гледна точка победата на изборите на Ердоган няма как да е изненада.

- Ердоган по-добрата опция ли е за България?
- Ердоган е някак по-познат, но е много важно да видим каква ще бъде неговата външна политика. Знаем, че Ердоган изповядва теорията на неоосманизма, а Кемал Калъчдароглу е последовател на Кемализма. Калъчдароглу изповядва принципа: „Мир в страната, мир в света!“ Това по принцип означава едно – границите на Турция са такива, каквито са установени с Лозанския договор през 1923 година. Тя няма да „хвърля око“ към съседите, а още повече към бившите османски територии. Докато при Ердоган тази риторика, основана на неоосманизма, се отправя към вътрешната публика, защото по този начин той вдига настроението на неговия електорат - консервативно-ислямистки електорат. Този електорат вярва в идеологията и завоеванията още от османско време. Защо го казвам? По време на речта си от балкона в неделя в Анкара Ердоган наблегна на датата 29 май. Той каза, че това са 570 години от завладяването на Константинопол. Нали разбирате какви символични намеци отправя той. Преди изборите имаше клип, в който се казваше как при Ердоган „Света София“ е отворена отново като джамия. Консервативно-ислямисткият му електорат вярва в тази идеология на завоевания. В този ред на мисли реториката на Ердоган е неоосманистка и за вътрешната публика върши много работа.

- Значи ние трябва да имаме „едно наум“…
- Трябва изкъсо да наблюдаваме външната политика на Турция. Дори и това как тя ще се представи във войната в Русия-Украйна. Досега Турция организира преговори на външните министри на Русия и Украйна през миналата година. След като казвам неоосманистка реторика, имам предвид, че тя противоречи на политиката на Европейския съюз. Нека не забравяме как контролирано преди избори Ердоган вдигна напрежението с Гърция, около Кипър, а от друга страна Турция води четири военни операции в Сирия – все срещу терористи. Ето как тази неоосманистка реторика в известен смисъл придобива и конкретни измерения. От гледна точка на Брюксел обаче Ердоган е по-предвидимият. На този етап Брюксел има интерес той да се придържа към споразумението и да не пуска бежанците. В същото време опозицията обещаваше да ги изгони. Така че за Брюксел е по-добре президент да е Ердоган – колкото и да е хитър, коварен по ориенталски, но поне в ЕС му знаят триковете и знаят как да преговарят с него.