В свой предишен статус споменах Алексей Арестович.
И предизвиках поток реакции:
Едните ме ругаят за това, че
съм критичен към него.
Другите – ругаят него.
Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.
Веднага да кажа – Алексей Арестович направи и продължава да прави много, за да се повдига духът на Украйна, за да се съпротивлява тя в абсолютно неравните условия на Войната.
В последно време, обаче, той започна постоянно и под път и над път да говори за Бъдещето след Войната и да очертава страховитите рискове, които ще връхлетят украинското общество тогава.
Особено го тревожи това, че в нормалния живот ще се върнат десетки хиляди воювали украинци, които ще са озлобени, които ще дават приоритет на правото на силата над силата на правото, които ще презират не-воювалите и ще смятат, че на тях, воювалите, Украйна им дължи много, ако не и всичко и трябва да им се отплати в пълна мяра за това.
Като човек, който се занимава с прогнозиране (курсът по стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране бе най-новото, което започнах да чета на студентите във Военна Академия, преди бруталното ми пенсиониране там), аз съм ЗА вглеждането в и замислянето за Бъдещето.
Когато ти се вгелждаш в и се замисляш за Бъдещето, ти вече започваш да го променяш. Защото има едно Минало и едно Настояще, но много Бъдеще-та и ние можем да се опитаме да дадем шанс на възможно по-добро Бъдеще или да минимизиране последиците от едно възможно по-лошо Бъдеще.
След колонизацията на Пространството, сега започва борба за колонизацията на Времето (т.е. на Бъдещето) и дори в тази жестока Война на Рашистката Фашизация срещу Украйна има отггласи от борбата за колонизация на Времето.
Какво мен ме смущава във философските усилия на Арестович?
Смущават ме две неща. Защото според мен той смесва два вида по две различни нива на анализи и прогнози.
Първият вид е свързан с нивата "или-или" и "и-и".
Когато проблемът е от ниво „или-или“, то там се гони изключително осъществяването на Главната цел! А за Украйна това значи абсолютна мобилизация и максимална консолидация на обществото в името на Главната цел – Победата.
И ако ти волно или неволно очерняш бъдещото поведение на тези, които се бият ежедневно и които ежеминутно рискуват живота си, ти ги деморализираш, ти ги сочиш с пръст и ги набедяваш като потенциално Зло за страната след Победата, като универсално обяснение за трудностите тогава.
Мислиш ли, че по този начин ти ги мотивираш още повече да се бият за Украйна, да загиват или стават инвалиди?
Даваш ли си сметка те какво мислят за твоето философстване от дивана или при многобройните ти пътувания из широкия свят на конференциите – уникални машини, направо перпетуум-мобилета за производство на думи?
Вторият вид е свързан с нивата на целевите аудитории (таргет аудиториите).
Другата целева аудитория е Обществото. А на него не му е сега до дълбокомъдри философски разсъждения на тема Бъдещето - то няма сили да мисли постоянно и за това, да се страхува и от това, да страда и поради това. Защото то оцелява, то вижда как пред очите му се съсипва и замира държавността на Украйна, съсипва се и отмира икономиката на Украйна, съсипва се и умира природата на Украйна. И се инвалидизира или загива прекрасно поколение креативни украинци – децата на Украинското общество.
Каква е ползата от това да плашиш украинското общество, че на трудното и опасното не му се вижда краят, че сега е лошото, а после, след Войната ще дойде по-лошото!?
Това са моите несъгласия с Алексей Арестович. Да, той не подозира за тях и едва ли би дал и пет стотинки за тях.
Но моето доверие към него изтънява. И е възможна ситуацията, когато просто ще престана да следя изявите му. Те ми дават все по-малко позитивни знания и ме изпълват с все повече негативни емоции.