Нови скандални факти излизат около схемата със строителството на автомагистрала „Хемус“. Държавното дружество „Автомагистрали“ предвидливо си е подбрало външни фирми, на които да превъзлага дейности, непосредствено преди отпускането на 1,35 млрд. лв. от хазната за изграждане на аутобана. Категоричните доказателства за липса на собствен капацитет не са попречили на държавното дружество да поеме ангажимент пред АПИ, че може да се справи със строителството. Така на държавната фирма е прехвърлена огромна сума, заминала към частни дружества по договор, който би следвало да се изпълнява без подизпълнители. Това се разбира от документи, с които „Сега“ разполага.
От тях става ясно, че държавната фирма „Автомагистрали“ е сключила серия от рамкови договори за доставка на материали и ползване на механизация през ноември, 2018 г. Договорите са без стойност и посочен обект, на който да работят на фирмите, но дават възможност при нужда веднага да им се възлага дейност. Самият избор на фирмите, които да станат партньори на „Автомагистрали“, е задвижен през август същата година по доклад на Десислава Христова, член на борда на директорите, с аргумента, че е необходимо да се мисли за разширяване на дейността на фирмата и възможностите за печалба. Така са събрани оферти и са сключени рамкови договори точно с определени фирми през ноември.
Сключването на тези рамкови договори през ноември се е оказало много полезно за схемата. Броени дни по-късно – на 5 декември, АПИ изпраща писмо до „Автомагистрали“ дали има капацитет да се справи с договор за строителството на участъци от 1 до 6. Във връзка с това запитване шефът на дирекция „Техническа“ изготвя доклад, който ясно показва, че държавната фирма няма как да осигури цялата техника и персонал (б.р. докладът бе изтъкнат като ключово доказателство и в одита на Сметната палата). Като възможен изход от създалата се ситуация в същия този доклад се сочи възможността от сключване на конкретни анекси къв вече съществуващите рамкови договори за доставка на материали и ползване на механизация. В доклада се изтъква и нуждата да се търсят още контрагенти. Така с избрани месец по-рано рамкови партньори са сключени в последствие и конкретни договори за стотици милиони.
Бившият изпълнителен директор на „Автомагистрали“ Стоян Беличев призна в предаването „Лице в лице“ на bTV за наличието на подобни рамкови договори. В опит да обясни защо сред представените на Сметната палата договори липсват три контракта Беличев обясни, че вероятно става дума за договори, сключвани преди първия инхаус. „Става въпрос за рамкови договори. Те са месеци преди да бъде сключен първият инхаус. Тези рамкови договори нямат стойност, нямат обект, нямат плащане и нямат срок. Това са намерения за дейности в бъдещ период“, обясни Беличев. На уточняващ въпрос за конкретния липсващ договор с фирма „Водно строителство-Благоевград“ Беличев увери, че става въпрос за рамков договор, който не касае работата по „Хемус“.
Това категорично не отговаря на истината. Договорът за наем на механизация, който липсва сред списъка, предоставен на Сметната палата, е от 22 май 2020 г. и в него изрично е отбелязано, че ще се доставят машини за участък 5 на АМ Хемус.
Настоящата изпълнителна директорка Десислава Христова обясни друго – че договорът наистина липсва, но по друга причина – че по него не е плащан аванс. Сметната палата изискала договори, по които има платени аванси. Това също не е вярно – в справката на Сметната палата има и договори без платени никакви суми, има и такива с направени плащания. Според Христова няма проблем с липсата на трите договора, защото по тях няма превеждани суми.