Те паднаха на финала от Франция, но празнуваха като шампиони - с най-голямото улично парти от независимостта насам. Много хървати, живеещи в чужбина, се бяха върнали специално за празника. Репортаж на Сречко Матич:
Часове след края на мача Любомир Калевски все още е на балкона на писателския клуб в Загреб и наблюдава случващото се по улиците. Хърватинът, който от години живее в Южна Германия, се наслаждава на ликуващите маси на един от централните площади в Загреб и трудно успява да сдържи емоциите си. "Това е неповторимо преживяване", казва той.
Любомир Калевски се е прибрал в родината специално за финалния мач. Както и много други хървати, имигрирали в САЩ, Канада, Австрия или в други страни. Те просто не са можели да си представят да пропуснат тази вълнуваща вечер в Загреб. Любомир Калевски е пътувал 12 часа към родния град и още в нощта срещу понеделник трябвало да тръгне наобратно, тъй като в понеделник е на работа в Германия.
Сънародниците му в Хърватия обаче ще пропуснат работата в понеделник: още преди финала хърватският премиер се обърна с молба към работодателите да освободят служителите и работниците си за деня след мача.
Футболът - обединител на нацията
В тази топла лятна нощ центърът на Загреб е изпълнен с ликуващи хора. Десетки хиляди дефилират по улиците, облечени в карирани червено-бели тениски, развявайки хърватски знамена, скандирайки "Хърватия, Хърватия" или пеейки патриотични песни.
През последните няколко седмици хърватите бяха заразени от успехите на футболистите от националния отбор, които наричат просто "огнените". Изисканите пасове на Лука Модрич и зрелищните спасявания на вратаря Даниел Субашич сякаш накараха всички да забравят за кратко политическите проблеми на страната: безработицата, недоволството от политиката, масовата емиграция и корупцията. Дори и съдебният процес срещу Лука Модрич изглежда неактуален - поне за няколко седмици.
"Футболните национали ни показаха как трябва да се борим", коментира Любомир Калевски и допълва: "Нашият проблем се състои в това, че не намираме сили да си изберем истински ръководители. Може би защото сме пасивни. Вероятно и заради това толкова много хора напускат страната."
Радост и безгрижие
Междувременно вече е полунощ. В Загреб повечето вече са се оттеглили да празнуат в близкия парк - с жива музика, много празнично настроение и реки от бира. Напълно непознати хора се прегръщат и вдигат наздравици. Няколко азиатски туристи наблюдават еуфорията и на свой ред също се осмеляват плахо да извикат "Хърватия, Хърватия".
Доброто настроение е заразително. Това са най-големите улични веселби в Хърватия от независимостта насам. Никой не бърза да се прибира у дома. Загреб празнува - бурно и безгрижно.