Циганинът отишъл да се изповядва. Предвидливият свещеник го попитал дали знае Божиите заповеди. Циганинът отвърнал: „Отче, щях да ги науча, но се носи слух, че ще ги отменят“.
Какво предлага днешна Европа? Носи се слух, че нейните заповеди вече не са валидни и заради това хората-маса удобно предпочитат да живеят без повели. Да го кажем по друг начин: без идеи.
Разказва се, че Хайне, на излизане от лекция на Хегел, попитал кочияша си: „Какво са идеите?“. Отговорът бил: „Идеите?... Идеите са нещата, които ти влизат в главата“. Нима не можем да го кажем и наопаки: нещата са идеите, които ти излизат от главата.
Но изведнъж идеите изчезват. Един вирус подкопава Дарвин, Бог и ЕС. Един вирус броди из Европа. Но той е само технически повод, микробиологическо продължение на упадъка. Когато написах имах надежда точно това да не се случи.
Ето я възможността. Да помислим за идеите си. Или по скоро да се отървем от тях. Да ги заменим с нови. Досегашният европеец се опитваше да лети толкова близо до слънцето, че бе неизбежно то да стопи восъка в крилата му, и той като Икар да падне в морето.
Къде отиде солидарността, когато медиците трябва да решават кой ще живее и кой не? Остана куха фраза. Каква стана с равенството, когато едни хора умират за сметка на други. Равенство в смъртта. Как свободното движение на хора, стоки и капитали бе суспендирано без никой да го е отменял официално? Как европейските фондове се оказаха безполезни?
Всички тези въпроси водят към друг: колко са устойчиви идеите ни. Оказва се, че идеите ни са митове. Срутването на системата се очертава да бъде не само икономическо, но и политическо, социално и културно. Пандемията е само катализатор за това.
Очертава се да живеем във време, в което свободата ще бъде въпрос на вкус на масата. Самите хора, а не времето, всъщност са истинската причина. Хората бягат от свободата, бягат от риска, търсят сигурност, някой да се грижи за тях. (Забравят, че животът е грижа, а не удобство).
За новите идеи (възможности) тепърва ще говорим (надявам се).
Exkurs: Да, може да умреш. И ще умреш. Това не отменя личното ти задължение за автентично мислене.