Нов фронт на културни войни разцепи демократичните общества: за или против ваксините.
Нелепо, страшно, но факт - милиони хора днес се мобилизират срещу едно достижение на науката, което досега приемахме без да се замислим. И не защото като всяко човешко творение то има своите ограничени способности да решава проблемите ни, а защото се възприема като мега-символ на тиранията. В България най-голямата партия ИТН яхна антиваксърската вълна и вече ги виждаме в единен строй с „Възраждане“, които наскоро поискаха обезщетение за всеки ваксиниран, защото, според тях, хората били участвали в експеримент без да знаят. Всевъзможни други протестни раздразнения се лепят към тази нова ракета носител - бежанците, еврото, Северна Македония, заплатите на депутатите и каквото още се сетите.
Ваксини и човешки права
Различни са мотивациите на антиваксърското войнство. Има наивни хора, които са гледали твърде много американски филми и вярват, че някой ще им вкара чипове в мозъците. Други изповядват една нова, мистериозна религия на тялото - размишляват денонощно какво ядат, как дишат, къде падат космическите лъчения. Трети просто имат нуждата да правят нещо напук на властта: да се възправят героично срещу тиранията и с отказа си да докажат, че са свободни и достойни хора. До самия край, изпод кислородната маска в интензивното.
Ще кажеш: субкултура, секта. Само дето в България тя е мнозинството. Учители, лекари дори. Подобни идентичностни битки доскоро се водеха срещу абортите, еднополовите бракове или правата на едни или други малцинства. Ще е интересно социолозите да ни кажат дали новите културни воини сега са същите. Има нещо общо в крайнодясната им ориентация, в прекомерната тревожност, в недоверието и агресивността. Но общият лайтмотив на подобни мобилизации са - странно, но факт - човешките права.
Заради човешкото право на осеменената яйцеклетка се борят срещу абортите в Полша, а според нашите националисти човешките права на българите били нарушавани, като се подкрепяли ромите. Сега е същото - да бъде принуждаван някой да се ваксинира било нарушаване на човешките му права. Разбира се, по европейските конвенции никой не може да бъде лекуван насила. Но в случаи, когато трябва да се предпази населението, властите са в правото си да действат - всичко е въпрос на мярка и контекст.
Вземете такъв пример: ако някой е решил да посегне на живота си, аз, разбира се, бих направил всичко, за да го разубедя. Но в края на краищата - негово решение и право. Само че ако реши да скочи от прозореца върху главите на минувачите долу, той вече не разполага с правото си да живее или не, а убива хора. По подобен начин стои въпросът с правото ти да караш пиян, да тровиш хората, като пушиш, да отказваш да пускаш детето си на училище. Свободата на човека свършва там, където започва свободата на другия. И не е лошо борците за правото да не бъдеш ваксиниран да се замислят понякога и за други видове човешки права.
Демократичното убеждаване в това, че има някакви неща, полезни за всички, все по-малко работи в съвременните общества. Защо ли? Ако се замислите, промени се самият смисъл на това прекрасно понятие за човешки права. В първата модерност то обозначаваше общото: онези неотменни характеристики, които всеки от нас има по силата на това, че е човек. В нашата постмодерна епоха човешко право е да си различен - да не се подчиняваш на общите неща, та дори на здравия разум. Антиваксърството е само един от поводите за този бунт срещу „системата“. Има хора, които са убедени, че Западът опитва да ни накара да си сменяме половете. Други вярват, че не е имало Холокост, а евреите го били измислили, за да ни владеят. Защо такава енергия се инвестира и в борбата срещу ваксините - едно средство, което може много да помогне? Ами защото чрез тази война строим неповторими идентичности - като мюсюлманина, който замеря сатаната с камъни по време на хаджилъка. А идентичностните войни са по определение без край. Обществата ни опитват да се запазят като във времето на чумата: прокарват граници. Твое човешко право е да не се ваксинираш, но няма да идеш в Гърция. А България скоро ще се превърне в здравна клоака, където никой няма да иска да ходи. Е, можем да възприемем зелените паспорти и да продължим да пътуваме, но ще загубим достойнството си, нали така?
Новите граници
Ресторантьорите, които протестират срещу антипандемичните мерки, повтарят, че не трябвало да се делим на ваксинирани и неваксинирани. А защо да не се делим, нали всеки иска да му се спазват правата: единият да бъде верен на героичната си антиваксърска идентичност, другият да бъде предпазен, доколкото го позволява съвременната медицина. Просто границите при нас, както вече в много други страни, ще започнат да се прокарват между ресторант и ресторант, между театър и театър: тук свободните, там - предпазените. Голямата вътрешна битка е къде да минат границите. Да се затворят места като нощните клубове, да се държат отворени началните училища и културните институции? Да се изолират старите и болните в някакви гета, та другите да могат да се разхождат свободно? Или, както пак ресторантьорите повтарят - ако ще ни затваряте, затворете всичко. Тъжен дебат в една нация, която е на път съвсем да се разпадне.
Министърът ни всъщност направи много хитър ход с това, че представи разделянето като освобождение за ваксинираните, а не като заробване на неваксинираните. Гениално! Само защо трябва тези последните да работят на 50% - ами остави ги да правят каквото искат. Един мрачен ФБ-постинг го нарече дарвинизъм, оцеляване на разумните. Да, но на следващия етап ще ни се наложи да прокараме граници и вътре в изнемогващата здравна система: рисковите клиенти да плащат повече, защитените - по-малко. После пък ще трябва да разделяме компании, семейства. Сложна работа са това правата...
Автор: Ивайло Дичев
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.