Забраната за ДВГ май ще се отложи

Политическите сили в Брюксел направиха решителна крачка към преразглеждане на пълната забрана за продажба на нови бензинови и дизелови автомобили, планирана за 2035 г. В късните часове на 20 октомври преговарящите от трите най-влиятелни групи в Европейския парламент – Европейската народна партия, Социалистите и демократите и либералната „Обновяване на Европа“ – постигнаха ключово компромисно споразумение. Новата рамка дава глътка въздух на автомобилните производители, позволявайки им да запазят част от конвенционалните си модели и хибриди, като същевременно изпълняват екологичните цели чрез използването на произведена в Европа нисковъглеродна стомана.

Субстанцията на постигнатата договореност предвижда намаляване на въглеродните емисии от новите леки автомобили с 87.5% спрямо базовите нива от 2021 година. За да достигнат крайния праг от 95% редукция, автопроизводителите ще могат да се възползват от допълнителен бонус от 7.5 процентни пункта, ако заложат на екологично произведена европейска стомана. По този начин част от декарбонизацията се пренася от ауспуха директно в производствения процес на суровините.

За крайните купувачи този нов регулаторен механизъм носи дългоочаквана гъвкавост, гарантирайки разнообразие от задвижвания на пазара и след 2035 година. Важно е да се отбележи, че заложените целеви стойности определят средното равнище на емисиите за целия автопарк на дадена марка, а не фиксират твърд дял или квота за продажбата на бензинови и дизелови модификации.

Предложената схема значително модифицира действащото законодателство, което изискваше пълна 100-процентова редукция на емисиите от нови автомобили и лекотоварни превозни средства до 2035-а. В края на 2025 година Европейската комисия се опита да смекчи позицията си, предлагайки 90% съкращаване на емисиите, комбинирано с пълно компенсиране на остатъка чрез зелената стомана и алтернативните горива. Настоящият проект на парламентарните групи обаче въвежда различен баланс между преките ограничения и възможните компенсации.

Промените засягат пряко и междинните стъпки по пътя към декарбонизацията. За 2030 година се запазва изискването за 55% свиване на емисиите при леките автомобили, докато при лекотоварните модели (ванове) летвата се сваля на 35% при първоначално предложени 40% от страна на Комисията. Крайната цел за новите ванове през 2035 година вече се фиксира на 80%. За да се улесни преходът, спазването на регулациите ще се оценява средноаритметично за тригодишен период – от 2029 до 2031 година. Това ще позволи на автомобилните компании да балансират по-слабите си търговски резултати от една година с по-силни продажби в следващата.

Законодателите са предвидили и допълнителни финансови и регулаторни стимули. Производителите, които залагат на малки, достъпни електромобили или превозни средства с изключително висока енергийна ефективност, ще получават извънредни кредити за съответствие. Същевременно автомобилите, пригодени за работа с възобновяеми горива, ще се третират напълно равностойно на моделите с нулеви емисии.

Смекчаването на екологичния натиск идва в момент на тежка криза за европейския автосектор. Автомобилните гиганти на Стария континент са притиснати между високите вносни мита на пазара в САЩ и агресивната офанзива на китайските производители, което ги принуждава да свиват разходи и да съкращават хиляди работни места. Нормативните облекчения осигуряват жизненоважна технологична neutralност за марките, а изискването за зелена стомана подкрепя директно закъсалата европейска металургия.

Въпреки постигнатия политически компромис, пътят до окончателното приемане на законодателството остава дълъг. Парламентарните комисии по транспорт и промишленост ще разгледат документацията на 22 октомври, а комисията по околна среда ще проведе дебати в началото на ноември. Пленарното гласуване в Европейския парламент е насрочено за декември.

Паралелно с това държавите членки също подготвят своите национални позиции. Наскоро Франция и Германия постигнаха съгласие за 90% съкращаване на емисиите без задължителни компенсаторни механизми – подход, който се разминава с визията на Европейския парламент. Очаква се окончателните преговори между Парламента и Съвета на ЕС да започнат в началото на 2027 година, след като двете институции окончателно утвърдят преговорните си мандати.