Chrysler/Dodge/Plymouth Neon

Стара детройтска поговорка гласи: "Качествено, бързо или евтино. Можете да изберете които си поискате две от трите." Отказваме да приемем това условие". Така през януари 1994 г. шефът на Chrysler Corp. Робърт Лъц представя най-новото попълнение в гамата на концерна. По онова време гигантът пращи от здраве и демонстрира мениджърски просперитет. Амбициозният проект Neon струва рекордно ниските $1.9 млрд., над три пъти по-евтино от средната цена на нова американска платформа и съпътстващите внедряването є логистични промени. В Chrysler силно се надяват да подлее вода на японските конкуренти, при това не само на вътрешния пазар, а и в Европа. 15 години по-късно смело може да се твърди, че моделът реши успешно първата част от задачата. Колкото до пазарното представяне на Стария континент, уви, постиженията се оказаха доста по-скромни от плановете. Въпреки това Chrysler/Dodge Neon е като че ли единственият янки от този клас, познат извън родината си. Всеки от трите щатски "кита" произвежда малки модели, но за никого не е тайна, че компактните коли не са сред най-силните козове на щатската автоиндустрия. В този смисъл задграничната кариера на "електролуминесцентния" американец минава за по-скоро успешна, а заканата на Боб Лъц да опровергае детройтските остроумия до голяма степен бе осъществена. Без да претендира ни най-малко за парче от тортата на европейските бестселъри на вторичния пазар, Neon всъщност представлява интересна тяхна алтернатива на вторичния пазар. Различен е, а съотношението между цената и качествата му го превръща в нелошо предложение за млади купувачи.

Производството на "запъртъка" започва в навечерието на 1995 г. в заводите на компанията в Белведере, Илиной, и Толуко, Мексико. На вътрешния американски пазар Neon се продава само под марките Dodge и Plymouth. В Щатите името Chrysler по традиция се пази за по-престижни возила и фирмата си позволява да го използва за този модел единствено в Европа.

Neon се предлага като седан с четири врати и купе с две. Дизайнът на каросерията следва типичната за производителя линия "cab forward" с изнесен напред пътнически отсек. Това отличава малкия Chrysler от останалите в класа и му придава индивидуалност.

По американските стандарти

салонът

е малко по-просторен от дядовата ръкавичка, но за средностатистическия европеец е съвсем приемлив като размери. Изключение прави само багажникът, чиито 335 л стигат само за пазарски чанти или два чифта скиорски обувки. През 1998 г. моделът е модернизиран и облегалката на задната седалка вече се сваля, като добавя 50-ина литра към оскъдния обем.

Американците държат особено на безопасността и купувачът на Neon може да разчита на добра защита при евентуален удар - по стандартите на 90-те години, разбира се. Серийното оборудване на всички модификации включва два еърбега и странични подсилващи щанги.

Каросерията

на малкия Neon също заслужава висока оценка. В САЩ третират заледените пътища със сол, която има много по-сериозно корозиoнно въздействие, и купето е подсигурено добре за родните условия. Изключение правят само някои екземпляри от първите две години на производството и то единствено с тъмен цвят. При тях могат да избият петна по боята, което се дължи не толкова на лошото є качество, колкото на термичен шок веднага след излизането от фабриката.

Сред недостатъците на купето следва да се отбележи ниско разположената предна броня, която често закача по-високите бордюри. Случват се и течове от уплътнителите на вратите, които по американски тертип нямат рамка.

Neon се оборудва с три 16-клапанови

двигателя

които се монтират до смяната на модела с нов през август 1999 г. Специално за Стария континент е разработен 1.8-литровият агрегат с мощност 116 к.с. Предлага нелоши динамични характеристики, но е доста лаком и нерядко се справя безпроблемно с 13-14 литра на 100 км в града.

За предпочитане е 2.0-литровият мотор със 133 коня, който се задоволява с по-малко, а предлага повече емоции. Изстрелва компактния автомобил до 100 км/ч за не повече от 10 секунди, а скоростта на европейската версия е ограничена на 200 км/ч.

Много рядко може да се попадне на топверсията с двулитрова двувалка и 152 коня, която превръща компактния Chrysler в истинска ракета при сравнително нисък разход на гориво. Под марките Dodge и Plymouth тази модификация носи съответно обозначенията R/T и Highline.

Всеки от агрегатите е изключително здрав и надежден, стига да получава нужните грижи. Течове от гарнитурите са рядкост и се дължат преди всичко на употребата на некачествено масло.

Chrysler е сред пионерите на предното предаване в Америка. Конструкцията на

ходовата част

при Neon е сполучлива, но има няколко слаби места, които трябва да се следят. Едно от тях са маншоните на каретата. Хубаво е да се поглеждат периодично, за да се спестят бъдещи капиталовложения. Скоростните кутии са две типа - петстепенна механична и тристепенен автомат. Изборът на последния не е особено удачен избор за родните условия.

Окачването на Neon няма нищо общо с американските разбирания за комфорт. Возията е твърда и шумна - недостатък, който в известна степен е преодолян след модернизацията на модела. Шарнирите се разбиват относително рядко, но смяната обикновено е свързана с нерви заради клеясали сглобки, които са стара болест на американските автомобили.

Електрическата система

на Neon почти не създава главоболия. Chrysler по традиция предлага доста глезотии, но повечето от тях са екстри, които не са включени в базовата комплектация. Собственици на модела се оплакват от капризния климатик, но като цяло услугите на майстора почти не са нужни.

Neon е надежден и непретенциозен модел за малко пари. Chrysler го определя като модел за активни млади хора на възраст от 18 до 32 години, чиято основна задача е да превози един или двама души от точка А до точка Б. Повече пътници моментално натоварват колата и я лишават от иначе нелошия темперамент. Възлите и агрегатите са надеждни и качествени, което им осигурява дълъг живот и много километри дори по пътища като българските. Проблем могат да създадат само резервните части и то не заради цената - повечето от тях не са много по-скъпи от европейските аналози на Neon, колкото защото марката е сравнително екзотична за нашите географски ширини.

Димитър Димитров