Чували ли сте за най-зловещия масълкар на GM?

Историята на Corvette отдавна е втръснала от припомняне. Оказва се обаче, че дори в неговата повтаряна до посиняване биография има тъмни петна. При това, дезинформатор в някои от случаите стават самите General Motors. Един от най-фрапантните примери за умишлено прикриване на прелюбопитни моменти от кариерата на Corvette се крие под безличната абревиатура L88.

Годината е 1967 г., а спортният Chevrolet вече се е наложил като може би единствената расова спортна кола в Америка. Десетина години по-рано почитаният като бог от всички Corvette-маниаци Зора Аркъс-Дънтов е успял да се пребори с ръководството на GM за сериозни доработки по модела, които да го превърнат в бегачка от световна класа.

През 1963 г. конструкторът даже създава 5 състезателни автомобила на негова база без знанието на компанията. Незабавният им успех по пистите му осигурява карт бланш и в средата на 60-те Corvette вече официално се приема за "muscle car", благодарение на "големия блок", с който започва да се екипира.

Най-мощните модификации са подлагани на неистов тунинг, но един фабричен пакет надхвърля всичко, създавано до този момент. Днес модификацията L88 е издигната в култ, но през 1967 г. малцина знаят за нея. Chevrolet умишлено възпрепятства поръчките на онези, които все пак са научили за суперверсията на Corvette, и за това си има съвсем основателни причини.

С максимална скорост от над 270 км/ч и табун от минимум 550 коня тази играчка не е за всеки. Модификацията поначало е поректирана за състезателни цели и никога не е предвиждано серийното ѝ производство. С L88 в стартове от ранга на "Дейтона" и "Себринг" участва отборът на Sunray DX Motorsports. Подучули от слухове за свободната продажба на състезателната версия обаче клиенти все пак се намират.

Около 200 щастливци жертват двойно по-голяма сума от цената на обикновения Corvette със 7.0-литров двигател, за да се сдобият с това бижу.Сърцето на L88 е добре познатият "голям блок" на GM. С това обаче приликите с изчерпват. Почти всеки детайл по колата е преработен. Цилиндровата глава е заменена с алуминиева, коляновият вал, буталата и всмукателните колектори са взети директно от състезателния автомобил, а трите карбуратора Holley са двукамерни.

Със свалени ауспухни гърнета L88 развива над 600 к.с. - предостатъчно, за да му осигурят победата в "12-те часа на Себринг" през 1967 г. Промените спрямо стандартния Corvette включват също така състезателна скоростна кутия, подсилени спирачки с хидравличен усилител, значително по-твърди пружини и амортисьори. Добавен е и диференциал G81 с повишено триене. А трите карбуратора осигоряват на седемлитровия мотор мощност от 568 коня, и максимален въртящ момент от 637 Нм.

Скоростната кутия е четиристепенна, механична Muncie M-22, а задвижването е на задните колела. Звучи парадоксално, но близо четири десетилетия след потулената си премиера L88 остава най-мощният сериен Corvette, произвеждан някога. Това обяснява защо всеки от 200-те екземпляра струва до 20 пъти повече, отколкото през 1967-а. И още нещо - тежащата тон и половина кола изминава 400-метровата драг дистанция за 13.56 сек. Цената през 1968 година е $6 800, а днес - стотици хиляди долари.