MERCEDES - BENZ W111

Повечето автомобили, представяни в нашата рубрика и намиращи се на територията на България са в много добро или поне в добро техническо състояние. Днес ще ви разкажем за една антика, по която времето е оставило своите следи, но интересното при нея е, че всички възли, детайли и агрегати са абсолютно оригинални и по автомобила не е правено почти нищо. Става дума за култовата шикозна лимузина от Щутгарт, носеща моделно обозначение W111 230S.

Предшественикът на днешната S-класа слиза от конвейера през 1966 година и сега е собственост на Емил Евлогиев. В България има и още една подобна лимузина, която обаче е перфектно реставрирана и е собственост на известните ни ретро колекционери братя Мутафчиеви. За нея сме ви разказвали в брой 273 на АВТО пазар. Mercedes-ът на Емо не впечатлява с блестящ външен вид, но както вече споменахме всичко по него е напълно автентично. Именно поради този факт решихме да ви запознаем по-отблизо с масивната щутгартска прелест.

Редовият шестцилиндров агрегат на W 111 230 S е с работен обем 2 281 см3 и мощност 120 к.с. Към огромния, надлъжно разположен двигател е монтирана механична, четиристепенна скоростна кутия, като и четирите предавки са напълно синхронизирани. Интерес представлява разположението на скоростния лост, който се намира на кормилната колона. Уредите на таблото са разположени основно пред шофьора. Най-странен е скоростомерът, който представлява вертикална живачна скала. Отстрани на него са разположени и останалите датчици, отчитащи ниво на гориво в резервоара, налягане на маслото, температура на охладителната течност и т.н. Салонът е тапициран в кафяво, но не това е впечатляващото. Светло кафява естествена кожа покрива цялото арматурно табло.

Относно външния вид на колата, както вече споменахме, има какво да се желае. Заоблените предни калници наподобяват конска глава, от където произлиза и разговорното име на модела. Те са леко поизгнили и се нуждаят от реставрация. Иначе в техническо отношение автомобилът е перфектен. Още с първото завъртане на ключа, огромният агрегат без проблем се привежда в действие и трябва да се отбележи, че е изключително безшумен. Моторът се захранва от два двукамерни карбуратора Zenith, а т.нар. “смукач” е електрически.

Хидравличната спирачна система действа безотказно, въпреки близо 40-те си години живот. Окачването не е “мръднало” и возията е перфектна. Това обаче едва ли учудва някого, тъй като говорим за автомобил с трилъчева звезда над предния капак. Интересно е техническото изпълнение на окачването - играещо важна роля за тази прословута мека возия. Отзад, освен стандартните газови амортисьори, между двете пружини и зад диференциала е разположен още един хоризонтален газов амортисьор, а отпред има долни и горни носачи. Действително е доста сложно изпълнение, но пък за сметка на това комфортът в огромната лимузина е несравним. Интересен е фактът, че Емил има още около трийсетина ретро возила, повечето от които произведени преди Войната, но за да се реставрират се изискват доста средства.

Радослав СЛАВЧЕВ
[email protected]