Роди се звезда

Поглеждайки назад в историята на автомобила и в частност на автомобилния спорт, ни става ясно колко глобално е всичко. Неслучайно кандидатите на конкурса автомобил на столетието бяха безбройни и всеки от първите десет и дори повече заслужаваше подобно отличие. Действително многобройни са фирмите производителки, чиито творения заслужават да се споменават вечно, но величието на една звезда се определя не по нейната яркост приживе, а по дирята, оставила зад себе си, по ползата произтичаща от нея за всички останали, за процеса на еволюция или както е в следния случай, революция.

Audi Quattro се нарича повратната точка, най-голямото предизвикателство, най-шокиралото света, най-великото творение на производителите от Инглощад. Не говорим обаче за съвременните модели Quattro, за луксозните модели А4, А6, А8 в техните версии с двойно предаване, а за онова Quattro от началото на 80-те, навлязло с гръм и трясък и всяло смут в тогава новосформирания Световен Рали Шампионат.

Всъщност този автомобил е първообразът на всички съвременни рали-резачки. Това е първата кола в тези състезания с двойно предаване. Днес вече е немислимо създаването на конкурентноспособен автомобил WRC, който да е само с предно или само със задно предаване. През 1981 г. обаче съвсем не е така. Тогава на мода по състезателните трасета са резняците със задвижване на задните колела и именно такива автомобили са карали тогавашните шампиони. Opel, Lancia, Mercedes, Fiat и Ford си разпределят успехите до този момент.

През 1981 г. в Монте Карло дебютира Audi Quattro, автомобил с двойно предаване, на който преди надпреварата всички конкуренти се надсмиват. И двете коли на инглощадци отпадат от надпреварата, но времената, които дават в някои от скоростните отсечки са потресаващи. Дефекти в управлението и спирачките спасяват от погром тогавашните величия Ари Ватанен, Марку Ален, Бруно Саби. Три седмици по-късно обаче прошка няма и Audi Quattro записва първата си победа в Швеция. По снежните и ледени пътища на Скандинавия просто няма кой да победи двойното предаване.

Успехът на концепцията, преставена от Инглощад, се дължи само на двигателя и равномерното разпределение на мощността, 50:50 между предния и задния мост. 300 к.с. се считат за магическа граница за ралиавтомобилите в онези дни, а Quattro-то развива над 330 к.с. без много усилия и при сравнително ниски обороти. Реално погледнато обаче, колата не е особено подходяща за рали състезание. Междуосието е твърде дълго и в острите завои ръчната спирачка се ползват доста често. Теглото е друг фактор, над който е работено доста сериозно. Въпреки тези никак не малки слабостите още през дебютния сезон инглощадци записват три победи, а на следващия вече са първенци в класирането при конструкторите. Всъщност през 1982 г. французойката Мишел Мутон остава втора в класирането при пилотите, след като нервите є в предпоследното състезание не издържат и тя катастрофира.

През 1983-а се появява версията А1 с 360 к.с., по-късно през сезона А2 с леко намален обем на двигателя, с цел да се намали теглото. Микола донася първата пилотска титла в Инглощад, а на следващата година шампион с Audi Quattro е Стиг Бломквист. За следващия сезон междуосието е скъсено с цели 32 см, за да се подобри маневреността, но това прави колата изключително нервна и пилотите споделят, че тя не може да се удържа в права линия дори на правите. През 1985 г. се появява чудовищното S1 със своите 530 к.с. и огромен като лопата на снегорин преден спойлер. Първият световен рали шампион, Валтер Рьорл, който по онова време кара тази супермашина споделя, че понякога изпитвал истински страх зад волана на Audi Quattro S1. Ускорението от 0 до 100 става за 2.9 сек. Рьорл со описва така: “Като стъпиш здраво на газта усещането е такова, като че ли някой се е забил в задницата на автомобила ти с 30 км/ч, когато си си стоял спокойно на светофара”. Специалистите дори смятат, че при мокро време на някои от по-бавните трасета Audi Quattro S1 ще може да победи болид от F1. Времето на Audi обаче отминава и на мода идва

900-килограмовото Peugeot 205 Turbo. 1986 г. е черна година за ралиспорта с много катастрофи и жертви. Тогава се подема сериозна критика срещу Audi заради грандоманските им творения. За последен път Quattro-автомобил с четири преплетени кръга на предната решетка печели състезание от Световния Рали Шампионат през 1987 г. в Кения. Това е едно грамадно Audi 200 Quattro с пилот Хану Микола. След тази година рали-подразделението на инглощадци е затворено. За сравнително кратката си 6-годишна състезателна кариера Audi Quattro има в актива си 21 победи в Световния Рали Шампионат, две титли при конструкторите (1982г.,1984г.) и две при пилотите (1983-Хану Микола и 1984-Стиг Бломквист).

Понастоящем Audi диктува събитията в 24-часовите състезания, но времето на световно раливеличие никога няма да бъде забравено, тъй като всеки един съвременен ралиавтомобил всъщност е Quattro.

Светослав НАУМОВ
[email protected]