Бюджет 2026: Какво се крие зад цифрите

Проектът на държавен бюджет за 2026 година очертава фискалната рамка на България в ключов момент - първата година, в която страната официално ще изготвя всички бюджетни документи в евро по пътя към членство в еврозоната. Докладът на Министерството на финансите (МФ) показва стриктно придържане към фискалната дисциплина с дефицит от 3% от БВП за 2026 година, който се запазва и в следващите две години. За да задържи дефицита в рамките на 3%, правителството прогнозира приходите да достигнат 42,8% от БВП, а разходите – 45,8%. Очаква се Брутният вътрешен продукт да достигне 120,1 млрд. евро с реален ръст от 2,7%. Държавният дълг се планира да достигне 37,6 млрд. евро, или 31,3% от БВП.

От 1 януари 2026 г. се предвижда ръст на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с 2 процентни пункта. Заложено е минималният осигурителен доход да бъде 620,20 евро, а максималният осигурителен доход - 2352 евро. Очаква се увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро.

Социалният министър Борислав Гуцанов съобщи пред медиите, че се предвижда майчинските през втората година да станат 900 лв. Пенсиите ще бъдат увеличени съгласно закона - по швейцарското правило през лятото на 2026 г.

Проектобюджетът на Здравната каса за 2026 г. се увеличава с 34 млн. евро, обяви председателят на Надзорния съвет на НЗОК Явор Пенчев. Той обясни, че промяната в проектобюджета на НЗОК се е наложила заради изменението в ръста на минималната работна заплата.

Бюджет 2026 е бюджет на коалиционното правителство със сложно намерени консенсуси по параметрите на макрорамката. Заради това прогнозите на работодателите са по-апокалиптични. Според синдикатите въпреки рекордните приходи и разходи бюджетът е реалистичен. Но виждат друг проблем - парите, заложени за ръста на доходите не са достатъчни. Това, което обедини работодатели и синдикати, е че кабинетът не е съгласувал план-сметката нито с едните, нито с другите.

Осигурителната политика за периода 2026-2028 г. предвижда:

От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. — с още 1 пункт;Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро;Максималният осигурителен доход се увеличава на 2352 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г.

Основните социални политики, за периода са следните:

Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;Размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53г от КСО се повишава от 50 на сто на 75 на сто;Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. "швейцарско правило“;Увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5 на сто, а за определени сектори - съгласно действащата нормативна база и политики в секторите;Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.

Детски надбавки и помощи през 2026 г.

Без увеличение за трета поредна година на помощите за деца с трайни увреждания, въпреки че пълнолетните лица с увреждания ще получат увеличение от 19,7%.

Помощи за деца с увреждания (от 2026 г.):

При 90 и над 90% увреждане – 604 евро (сега 1180 лв.)При 70–90% увреждане – 292 евро (сега 570 лв.)При 50–70% увреждане – 231 евро (сега 450 лв.)

Последно увеличение имаше през 2024 г. Помощите за пълнолетни лица с увреждания се повишават до 435,48 лв. месечно, което е ръст от 71,82 лв. или 19,7%.

Месечни детски надбавки от 1 януари 2026 г.

Помощите ще се отпускат на семейства със среден доход на член от семейството до 415 евро (811 лв.) за предходните 12 месеца, при 760 лв. сега.

Размери:

За едно дете – 26 евро (сега 50 лв.)

За две деца – 57 евро (сега 110 лв.)

За три деца – 85 евро (сега 165 лв.)

За четири деца – 90 евро (сега 175 лв.)

За всяко следващо дете помощта се увеличава с 11 евро (20 лв. досега).

За близнаци сумата остава 39 евро (сега 75 лв.).

Еднократни помощи при раждане:

За първо дете – 192 евро (сега 375 лв.)

За второ дете – 461 евро (сега 900 лв.)

За трето дете – 231 евро (сега 450 лв.)

За четвърто и всяко следващо дете – 154 евро (сега 300 лв.)

Еднократна помощ за ученици:

Остава без промяна – за първи до четвърти клас и осми клас ще бъде 154 евро (сега 300 лв.). Няма разширяване на обхвата, въпреки предложенията на БСП.

Данъчни облекчения (без промяна):

За едно дете – 3067,75 евро (сега 6000 лв.)

За две деца – 6135,50 евро (сега 12 000 лв.)

За три и повече деца – 9203,25 евро (сега 18 000 лв.)

За дете с увреждане – 6135,50 евро (сега 12 000 лв.)

В данъчната политика основните промени са:

♦ Удвояване на данъка върху дивидентите от 5 на 10%

♦ Увеличаване на акциза за цигарите и тютюневите изделия

♦ Разширява се обхватът на стоките с висок фискален риск и електронното проследяване на транспорта

♦ Предвидено е и задължително отчитане на продажбите чрез софтуер, одобрен от НАП.

Увеличението на данъка върху дивидентите: Какво означава за хората и бизнеса в първия бюджет в евро

Бюджет 2026 ще бъде първият на България в евро, но и първият с двойно по-висок данък върху дивидентите - от 5% на 10%. Управляващите твърдят, че така ще ограничат сивата икономика, но бизнесът предупреждава за обратен ефект - по-малко инвестиции и по-ниска конкурентоспособност, посочват от Vesti.bg.

Какво представлява данъкът върху дивидентите

Данъкът „Дивидент“ се плаща върху доходите, които собствениците на компании получават от разпределената печалба. С други думи – това е налог върху част от печалбата, която фирмите споделят със своите акционери или съдружници. В момента ставката е 5% – една от най-ниските в Европейския съюз.

Какво се променя от 2026 г.

Проектобюджетът за 2026 г. предвижда увеличение на данъка върху дивидентите от 5% на 10%. Мярката е мотивирана с намерението на управляващите да ограничат сивата икономика, като според тях по-ниската ставка досега е позволявала натрупване на „черни каси“ и неотчетени наличности в част от фирмите.

Заместник-председателят на Народното събрание и лидер на „БСП - Обединена левица“ Драгомир Стойнев потвърди пред БНР, че в Съвета за съвместно управление има нагласа данъкът върху дивидентите да се увеличи на 10%. Аргументът му е, че по-високият данък ще помогне за ограничаване на сивата икономика, тъй като при по-ниска ставка фирмите трупали „черни каси“ с неотчетени наличности.

Какво казва бизнесът

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев остро разкритикува предложението на БСП за удвояване на данъка върху дивидентите. В публикация във „Фейсбук“ той заяви, че няма връзка между по-високия данък и намаляването на сивата икономика, а подобна мярка само ще навреди на растежа.

„Казаното от депутата Стойнев е невярно - и като данни, и логически“, посочи Домусчиев. Според него очакваните приходи от данъка - около 174 млн. лв. - са незначителни, но ефектът върху бизнеса ще е сериозен.

„Повишаването на ставката ще намали желанието за инвестиции и ще убие иновациите - затова Европа изостава от САЩ и Китай. България няма буфера на богатите държави, за да си позволи такива грешки“, предупреди той.

Колко пари носи този данък на държавата

По данни на Министерството на финансите, приходите от данъка върху дивидентите през 2024 г. са били 125 млн. лв., с ръст от 36,6% спрямо предходната година. Въпреки увеличението, сумата остава минимална част от общите бюджетни постъпления.

От МФ уточняват, че тези приходи зависят от решенията на фирмите дали изобщо да разпределят дивиденти, както и от общото състояние на икономиката.

Икономическият контекст

Икономическият растеж през 2024 г. бе ревизиран от Националния статистически институт от 2.8% на 3.4%, но според експерти това се дължи основно на вътрешното потребление и растящите заплати в публичния сектор – фактори, които няма да се запазят след приемането на еврото през 2026 г.

Очаква се забавяне на доходите и потреблението, което прави всяко ново данъчно натоварване по-чувствително.

Главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов предупреди пред БНР, че подобни промени подкопават доверието в данъчната стабилност:

„Днес може да са малки, но ако тенденцията продължи, правителството няма да избегне недоволството на хората.“

Къде сме спрямо Европа

По данни на Tax Foundation Europe, средната ставка на данъка върху дивидентите в Европейския съюз е 21%.

Лидери с най-високи нива са Ирландия, Дания, Великобритания, Норвегия и Франция – между 34% и 51%.

България в момента е сред шестте държави с най-нисък данък (5%), заедно с Гърция и Грузия. Ако ставката се повиши до 10%, страната ще се изравни със Словакия и ще заеме 10-то място в Европа.

Натиск от синдикатите

От КНСБ също настояват за по-висок данък върху дивидентите – дори 15%, комбиниран с 15% корпоративен данък. Според синдиката така ще се „намали стимулът за укриване на осигуровки“.

Задължителното въвеждане на СУПТО: нов удар по бизнеса

Министерството на финансите предлага от 1 януари 2026 г. всички търговци да използват задължително одобрени от държавата софтуери за управление на продажбите (СУПТО). Мярката, заложена в проектобюджета за 2026 г., засяга около 200 000 търговци и цели ограничаване на укриването на обороти. По изчисления на МФ тя може да донесе допълнителни 320 млн. евро годишно, а потенциалният ефект се оценява на до 1 млрд. евро. Проектът е публикуван със закъснение и оставя на бизнеса едва два месеца за подготовка, докато тече и процесът по адаптация към еврото.

Основни проблеми за бизнеса

Кратък срок – два месеца за подмяна на софтуера и адаптация към еврото.Голям мащаб – близо 200 000 търговци срещу едва 4300 с одобрени СУПТО.Високи разходи – смяна, интеграция, обучение, което най-силно засяга малките фирми.Сложна сертификация – изисква тестови бази и индивидуална настройка за всеки обект.Неясноти при онлайн търговията – платформи като eBay и Amazon може да спрат дейност, ако не се регистрират в НАП.

Според МФ промяната цели да предотврати манипулации и неиздадени фискални документи, но липсва оценка на въздействието и сметка за разходите на бизнеса, който вече е инвестирал в прехода към евро.

Предистория

Подобен опит беше направен през 2019–2020 г. с Наредба Н-18, но след решение на ВАС задължението отпадна. Тогава, както и сега, се посочва, че СУПТО използват под 4300 оператори, докато останалите 200 000 ще трябва да сменят системите си.

Реакции

Депутатът Ивайло Мирчев (ДБ) определи изискването като „невъзможно за изпълнение“, а Бойко Борисов (ГЕРБ) заяви, че бюджетът няма да бъде променян. От Българската асоциация за бизнес софтуер определиха връщането на СУПТО като „абсурдно“.

Последици и разходи

Софтуерните компании предупреждават за скъпа и тромава процедура, която ще повиши цените и ще натовари особено малките търговци. При онлайн продажбите остава риск част от дейността да стане нелегална.

Какво е СУПТО

СУПТО е софтуер за управление на продажби в търговски обект – всяка система, която обработва данни за продажби, свързана е с фискални устройства и се използва при плащания в брой или с карта.

Внедряването изисква избор на сертифициран софтуер, регистрация в НАП, обучение и постоянна поддръжка. Несъответствията подлежат на санкции или спиране на дейността.

Приоритети по сектори: сигурност и здравеопазване

Проектът на държавния бюджет за 2026 г. и средносрочната прогноза до 2028 г. показват ясно разпределени приоритети в секторите сигурност и здравеопазване. Министерството на отбраната получава значително увеличение на финансирането, свързано с модернизацията на армията, Министерството на вътрешните работи запазва стабилен бюджет с основен акцент върху разходите за персонал, докато Националната здравноосигурителна каса насочва средства към осигуряване на минимални възнаграждения за медицинските специалисти.

Министерство на отбраната

За 2026 г. бюджетът на Министерството на отбраната възлиза на 2.657 млрд. евро. От тази сума 1.71 млрд. евро са предназначени за текущи разходи, в това число и възнагражденията на личния състав, които сами по себе си възлизат на над 1.43 млрд. евро. Значителен дял – 946 млн. евро – са капиталови разходи, насочени към придобиване на нова техника, модернизация и поддръжка на военните способности. Сред приоритетите за 2026 г. са продължаващите плащания по международните договори за нов тип боен самолет и за бойните машини „Страйкър“.

Бюджетът за отбрана не остава фиксиран през периода. През 2027 г. той нараства до 2.89 млрд. евро, а през 2028 г. достига 3.13 млрд. евро, което отразява поетите многогодишни ангажименти за модернизация и изпълнение на съюзническите стандарти.

Средствата, предвидени за военните висши училища, се запазват като целеви трансфери – общо 51 млн. евро, предназначени за Военна академия „Г. С. Раковски“, Националния военен университет „Васил Левски“, Висшето военноморско училище във Варна и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия.

Министерство на вътрешните работи

Бюджетът на МВР за 2026 г. възлиза на 2.317 млрд. евро и остава относително стабилен през следващите две години – 2.313 млрд. евро през 2027 г. и 2.299 млрд. евро през 2028 г. Структурата на разходите ясно показва, че министерството работи основно в режим на поддръжка и оперативна дейност. Почти целият ресурс през 2026 г. е насочен към текущи разходи, а възнагражденията на служителите представляват основната част от тях – над 2.17 млрд. евро. В сравнение с отбраната, капиталовите разходи са минимални – около 28 млн. евро, предназначени за техника, оборудване и обновяване на автопарка.

Това показва, че при МВР ключовият фактор остава човешкият ресурс – полицаи, пожарникари, гранични служители и екипи за реакция при кризи.

Национална здравноосигурителна каса

Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. възлиза на 5.537 млрд. евро, като е увеличен с 34 млн. евро спрямо първоначалния вариант. Увеличението е свързано с предвиденото повишаване на минималната работна заплата и ефекта върху осигурителните плащания.

Особено съществена промяна е гарантирането на минимални основни месечни възнаграждения за медицинските специалисти. От 2026 г. лекарите и фармацевтите без специалност трябва да получават не по-малко от 1860 евро, което представлява 150% от средната работна заплата. За медицинските сестри, акушерките, лаборантите, рехабилитаторите и други специалисти минималното възнаграждение ще бъде 1550 евро, или 125% от средната работна заплата. За това са предвидени 260 млн. евро, като част от сумата ще бъде разпределена директно към лечебните заведения, а останалата – чрез Националния рамков договор между НЗОК и Българския лекарски съюз.

В периода 2026–2028 г. държавата насочва все по-значителни ресурси към отбраната с цел модернизация и изпълнение на международните ангажименти. МВР запазва стабилно финансиране с основен акцент върху поддържането на системата и осигуряването на персонал, докато здравната система предприема стъпка към гарантиране на минимални доходи за медицинските специалисти в цялата страна. Общата картина показва приоритет върху сигурността и устойчивостта на ключовите обществени системи.