"Хемус" по дълга с още 5 километра, окъпаха Борисов с чудодейна вода

От днес автомагистрала Хемус е по-дълга с още 5 км. Премиерът Бойко Борисов с министрите Лиляна Павлова, Владислав Горанов и Ивайло Московски прерязахме лентата на най-новия участък от автомагистралата.

С изграждането на отсечката от Белокопитово до Каспичан от АМ „Хемус“ ще се облекчи чувствително трафикът по направленията София - Варна и Варна - Русе. Транзитният и локалният транспорт от днес се изнасят извън близките населени места и така осезаемо ще се подобрят условията за безопасност и живот на местното население, коментира Борисов.

В участъка са изградени общо 11 съоръжения, сред които е най-големият пътен възел в североизточна България „Белокопитово“, който е с разгъната дължина от 10 км. Откриването на новия участък е празник за региона, тъй като значително се улеснява достъпът до големите градове, което ще даде отражение на заетостта и икономическото развитие.
Проектът е реализиран по програма „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ и е изпълнен изцяло със средства от републиканския бюджет. Инвестицията е за близо 66 млн. лв.

„Благодаря на изпълнителите, защото да полагаш при 40 градуса температура на въздуха горещ асфалт е сериозно предизвикателство“ ,заяви премиерът Бойко Борисов при откриването на участъка „Белокопитово- Каспичан“ от АМ „Хемус“ и благодари, че строителите са спазели срокът. „В рамките на мандата на правителството ще бъде изградена половината от оставащия участък на АМ „Хемус“, допълни той.
„Изключително съм радостна, че днес най-накрая откриваме този дългоочакван участък от АМ „Хемус“, подчерта Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството. „Макар и само 5 км, които довършихме с този прекрасен пътен възел, те са важна част от автомагистралата. Проектът е изцяло изграден със средства от държавния бюджет. Участъкът струва 66 млн. лв.“, добави Павлова.

Премиерът и министрите направиха и обиколка из комплекс „Стара Плиска”. Преди няколко месеца правителството отпусна 500 000 лева за проучване, реставрация и консервация на археологическия комплекс в първата българска столица. Реставрацията протича в няколко етапа, като те разгледаха „Свещения кладенец”, в чиито води се смята, че е бил покръстен самият княз Борис и някога са вадили вода за първите покръствания.

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров изпълни заканата си и поля Борисов и министрите с вода от кладенеца.

Част от комплекса са Голямата Базилика, която е дълга почти 100 метра, тайните входници, които представляват тунели, водещи към дворцовия център, малко дървено укрепление с баня, кръгла каменна площадка и сграда във вътрешния град. Интересно е, че някога първата българска столица се е простирала на 23 квадратни километра и е най-големият град в Европа през VII век. Константинопол, столицата на Източната римска империя по това време, е с площ едва 14,5 кв. км. Плиска е и първият град от камък в Европа след края на Римската империя.

Надявам се, комплексът „Стара плиска” да се превърне в културно-исторически център, където посетителите да виждат поетапно, през вековете, какви събития са се случвали по нашите земи преди 1150 години, заяви Борисов.