Дефицит на дървата за огрев, браншът печели навън

Изключително бързо се изчерпва малкото налично количество дърва за огрев в пунктовете в Бургаско. Цената е повишена от средата на месеца, а с първите по-хладни дни зачестяват и заявките. Те обаче се бавят, защото няма редовни доставки на дървесина от Странджа. Трудно се наемат и хора, които да режат и товарят дървата в камионите, разказа търговецът Велизар Василев пред БНР - Бургас.
Като дърводобив тази година от горите излиза повече дървесина, отколкото миналата. Не би трябвало дефицитът да идва от самия дърводобив, каза пред БНР директорът на Изпълнителната агенция по горите Александър Дунчев.
Нашите предприятия, които произвеждат, издърпват цялата дървесина, защото има голямо търсене на международния пазар, поясни Дунчев в предаването „Преди всички“.

„В момента има огромно търсене на международния пазар не само на необработена дървесина, но и на продукти от дървесина. Голяма част от нашите дървопреработватели в момента имат много добър отворен пазар и търсят, засмукват от пазара всичката налична дървесина да я преработват и с висока добавена стойност я изкарват като готов продукт на международния пазар.“

Ако държавата предоставя на местното население дървесина на цена около 50 лева на кубик с доставката, то предприятията вече са готови да плащат по 20-30% отгоре, с което завишават тази цена и всички дърводобивни фирми са по-склонни да карат към големите преработватели, вместо на местното население , подчерта Александър Дунчев, като уточни, че това е така от началото на годината.

„Местни хора още от пролетта споделяха: чакат си дървата – няма ги, няма ги. Фирмите се оправдават, че първо ще закарат на големите преработватели.“
Самият износ на необработена дървесина не е големият проблем, категоричен е Дунчев.

Много често почтеният бизнес не стига до тръжните процедури и става дума за „наши фирми“, заяви още Александър Дунчев.

В момента подобни реализират огромни печалби, защото в началото на годината са спечелили на много ниски цени кубик дърва, допълни Дунчев.

„Държавата януари е продала цялата дървесина за добив. Половината дървесина в България се продава на корен. (…) Много често това води до страхотни нарушения. Два пъти повече нарушения се допускат, когато фирмата е закупила дървесината още на корен, като дърво в гората. Тя си сече повече, отколкото трябва, защото там контролът вече е занижен заради тази схема.“

Възможността първо да предоставим на местното население вече е изгубена, каза Александър Дунчев. От думите му стана ясно, че дърводобивните фирми решават на кого да дадат и дават първо на преработвателните предприятия.

„И това ще го променим. Готвим пакет от мерки.“

„Ако искаме държавните гори и държавните горски предприятия да реализират и публични функции, освен чисто търговски, трябва да гарантираме финансовата стабилност на тези предприятия, не да продават на под пазарни цени на местно население. Вероятно трябва през социални фондове да се субсидира местното население и то да си купува на реална пазарна цена дървесината“, коментира Александър Дунчев.

До ден-два ще бъдат внесени предложения да се прекрати тази продажба на корен, която спъва горските предприятия да решават кога и какви количества да отиват за местното население.

Дунчев изтъкна, че на второ място следва да се прекрати неравнопоставеността между „големи наши фирми“ и малките и средни дърводобивни фирми, които често изобщо не могат да стигнат до дървесината.

Като мярка се планира конкуренцията между местните фирми да се отвори на областно ниво, защото сега са затворени на ниво община, където няколко фирми се договарят на ниски цени и правят „страхотни печалби за сметка на държавните горски стопанства и на местното население“, обясни шефът на ИАГ.

По думите му последният сигнал е от района на Велинград, където 20 фирми от региона се оплакват, че заради политически налагани ограничения се затваря кръгът на фирмите, които могат да участват в търговете, до 2-3-4 фирми, свързани с кметове и общински ръководства.

„И реално те печелят на едни начални цени, няма наддаване. Наддаването е няколко лева. Докато когато участват 20-30 фирми от цялата област, там цените скачат двойно-тройно и държавата печели много повече от ресурсите си.“