85 години пещерно движение

Навършват се 85 години от организираното пещерно движение и 40 години пещерно спасяване в България.

Първото Българско пещерно дружество е основано през 1929 г. по инициатива на инж. Павел Петров. За първи председател на дружеството е избран ботаникът проф. Ст. Петков. През 1931 г. Н. Радев и П. Енглиш осъществяват спускане в най-дълбоката за времето си българска пропаст “Бездънния пчелин” (-105 м.) край Ябланица.
През 1958 г. се учредява Студентският пещерен клуб "Академик", София, който става първия клуб в страната, а през 1960 и 1961 г. се организират първите два курса за подготовка на инструктори по пещерно дело. 1963 г. бележи началото на българските експедиции извън страната. В периода 1967 – 69 пещерняци от СПК "Академик", София участват в експедиции за проучването на най-дългите гипсови пещери в света "Оптимистическая" и "Голубие оззера" в Украйна, а през 1968 г. П. Недков и К. Спасов проникват да дъното на 10-тата по дълбочина тогава пропаст в света "Снежна" в Полша (-640 м). През 1969 г. пещерняците от софийското дружество “Планинец” Ана Пенчева и Петър Берон стават първите българи, които достигат дъното на най-дълбоката тогава пропаст в света Гуфр Берже (-1122 м.), а Ана Пенчева е първата жена в света преминала хиляда метровата бариера под земята.
През 1965 г. България е приета за член на Международния спелеоложки съюз (U.I.S.) към ЮНЕСКО, а през 1972 г. републиканската комисия по пещерно дело се преименува в Българска федерация по пещерно дело (БФПД).
През 1973 г. пещерняци от клуб "Планинец", София стигат успешно до дъното на най-дълбоката пропаст в света "Пиер сен Мартен" (-1332 м.), Франция, а през 1980 г. В. Недков се спуска в 9-тия по дълбочина абсолютен отвес в света "Мавро Скиади"(-347 м.) на о-в Крит.
За периода (1981-1983 г.) се провеждат 4 експедиции в Австрия, по време на които се откриват и проучват 44 пещери, сред които е и втората по дълбочина пещера, изследвана и проучена изцяло от българи, пещерата С1 с дълбочина -584 м.
В периода 1984 – 1989 г. български пещерняци провеждат успешни прониквания в най-дълбоките пропасти в света "Жан-Бернар", Франция (-1358 м.), "Снежна", Грузия (-1370 м.), "Гуфр Берже", Франция (-1122 м.), "Торка Уриело”, Испания "(-1017м), "Антро дел Коркия", Италия (-1200 м.), "Феликс-Тромб", Франция (-1018 м), "Килси", Узбекистан (-990 м.), "Ану Боасили", Алжир (-805 м.), "Снежна", Полша (- 788 м.) и др.
През 1990 г. БФПД се преименува в Българска федерация по спелеология.
След 1991 г. започват системни проучвания на пещери в Албания и най-вече Албанските Алпи. За момента има проучени повече от 70 пещери, като сред тях са най-дълбоката открита и изследвана от българи пещера ББ30 с -610 м. и новооткритата през 2010 г. пещера Ру с -546 м. за момента трета по дълбочина пещера изследвана от българи, все още в просец на проучване и с още недостигнато дъно. В Албанските Алпи се намира и възходящата пещера Мая Арапит, в подножието на едноименния връх известен още като албанския Матерхорн, която към момента е 10та в света с положителна денивелация от +369 м.
След 1990 г. български пещерняци участват в редица експедиции в най-дълбоките пропасти в света. Българи проникват в най-дълбоката пещера в света Крубер-Вороня в Абхазия с дълбочина от -2145 м., През 2013 г. Теодор Кисимов достига до крайния сифон (подводна пещерна галерия, през която се преминава с гмуркане) „Два капитана” на дълбочина 2145 м., а Константин Стоилов достига залата „Гейм Овър” на дълбочина 2080 м. През 2005 г. Т. Кисимов и К. Стоилов участват в друга експедиция на Българска федерация по спелеология в най-дълбоката пещера. Тогава достигат до зала „Гейм Овър“ на дълбочина 2080 метра.
Паралелно с проучвателно откривателските дейности вървят и дейностите по изследване и картографиране на пещери и пропасти в България и по света. Открити са редица нови за науката пещерни животни. Броят на проучените и картирани прещери в България е над 6500.

;Кратка историческа справка за “Пещерно спасяване”, България:

Началото на организираното пещерно спасяване е поставено на 31 октомври 1974 г. на учредително събрание в София, след доставяне на специализирана материална база през 1972 г. и провеждане на обучителни курсове през 1973 и 1974 г. В следващите години се провеждат още курсове, променят се някои от използваните техники. Една част от българските пещерни спасители проникват в най-дълбоките пропасти в света, вземат участие в международни обмени и конгреси. Съвременните методи, усвоени от българските спасители и тяхната добра подготовка им създават заслужен авторитет сред членовете на Международната комисия по спасяване към ЮИС (UIS - Union Internationale de Spéléologie). Трифон Даалиев дълги години и
понастоящем е член на Комисията по спасяване към ЮИС. През 1988 г. в България се организира първата международна школа по спасяване. По-късно нашата страна става домакин на конференции по спасяване през 1991 г. и 2011 г., в които взимат участие спасители от Франция, Великобритания, Русия, САЩ, Италия, Хърватска, Румъния, Сърбия, Словения, Испания, Ливан и др.

През годините в България са обучени спасители от различни страни и е помогнато за поставяне на основите на организирано пещерно спасяване в Русия, Турция, Македония, Грузия и Литва. Обучавани в спасителните техники са и алпийските спасители от бившата Гражданска защита към Министерството за бедствия и аварии.
За 40 годишния си период българското Пещерно спасяване е провело учебни и действителни спасителни акции в десетки пещери и пропасти на територията на цялата страна. Винаги сме се старали нашите спасители да се запознават със съвременните методи за спасяване, използвани от най-развитите в това отношение страни, и да ги прилагат в практиката.

Официалната церемония по честването ще се състои на 2 май от 16:00 часа пред Големия вход на пещера Проходна, с. Карлуково, Ловешка област. Проявата се организира от Българска федерация по спелеология, (БФСп).

Петър Берон, председател на БФСп ще направи кратък обзор на организираното пещерно движение, а Валери Пелтеков и Трифон Даалиев ще разкажат за историята на пещерното спасяване в България. По време на церемонията ще бъдат наградени изтъкнати пещерни деятели и пещерни спасители с възпоменателни грамоти на федерацията.

Гостите на проявата ще могат да разгледат фотоизложба, посветена на пещерното движение в България. Ще има прожекции на филми и диапозитиви на тема:
“Експедиции и спасяване в български и чуждестранни пещери и планини през погледа на пещерняка”, акценти на която са Експедиции Радоина и Мая Арапит (Северна Албания), Експедиция Тененгебирге (Австрия), Експедиция Сарма, Кавказ (Абхазия). Ще бъдат представени кадри от Балкански пещерни сборове, конгреси и други прояви.

В периода 2 – 4 май са планирани редица други прояви. Ще бъде проведена проучвателна експедиция в района на Карлуково с предваритено набелязани цели за работа в няколко пещери. Също така ще бъде проведена учебна спасителна акция в пропастна пещера, а на учебните скали пред пещера „Проходна”, доброволци от „Пещерно спасяване”, България ще демонстрират пред зрители редица техники ползвани при спасителни дейности в пещери и пропасти.