За трудовия ни пазар трябват 268 000 души, затова търсим непалци и бангладешци

Търсим бангладешци, търсим непалци. Официалната цифра от Агенцията по заетостта от началото на 2024 г. е 268 хил. души, които са ни нужни.

Това каза адвокатът от Центъра за правна помощ "Глас в България" Диана Радославова в студиото на Bulgaria ON AIR.

Направихме този анализ, защото пазарът на труда наистина е пресечната точка на живота и там се случва интеграцията, когато говорим за мигранти или бежанци. Българският пазар на труда наистина страда от недостиг, който вътрешното снабдяване не може да снабди. Бургас е на първо място, следван от София. Преброяването през 2021 г. показва, че за последните 10 години 900 хил. души в е намаляло трудоспособното население, допълни тя .

"Тук е мястото да напомним, че миграцията е нещо положително, тя е движещата сила на човешката история, тя е основата на икономиката в икономическия анализ се минава за кратка история за това как миграцията по принцип исторически е влияла в трудовия пазар на световно ниво. Ние нямаме балансирана политика върху това как миграцията може да бъде цялостно регулирана, така че да вземем ползите от нея", каза още адвокатката.

"Голяма част от идващите като икономически имигранти са с доста високо образование. Тези, които идват от трети страни, са с доста по-високо образование от тези, които идват в ЕС. Когато говорим за бежанци, те са принудителни мигранти. При всичките поредици от избори миграцията единствено се дискутира в контекста на сигурност, на заплаха, на борба срещу нелегалната миграция", посочи адвокатът.

Най-големият проблем е интеграцията и там българският език е основна част, смята Радославова.

"Ако нямаме програма, субсидирана, ако нямаме подпомагане на работодателите както с осигуровки, но и с българския език, отново опираме до цялостния подход на интеграция. Голяма част на реформи беше извършена, но все още системата е много бюрократична. На работодателите основният проблем е процедурата.

От друга страна достъпът откъде да намерят тези хора и цялата бюрократичност на системата. Информираността, подпомагането, ролята на синдикатите става все по-важна - тяхната видимост и мониторингът за условията на работа", коментира адвокатът.