Публикуването на карикатура в известното турско сатирично списание LeMan предизвика ожесточени дебати и протести в Турция. LeMan е известно с антиправителствената си позиция и многократно е ставало обект на нападки от страна на турската съдебна система и проправителствените ислямистки братства. Но какво се случи сега и защо карикатурите на пророка Мохамед винаги предизвикват огромни протести?
Какво точно се случи?
LeMan публикува черно-бяла карикатура, изобразяваща вероятно пророците Мохамед и Моисей с ангелски крила, които се ръкуват в небето, докато под тях прелитат ракети и горят къщи - очевидно символизирайки случващото се в Газа.
Прокуратурата в Истанбул разследва инцидента за подбуждане към омраза и омаловажаване на религиозни ценности съгласно турския Наказателен кодекс. Издадени бяха заповеди за арест на шестима служители на списанието, четирима от които вече бяха задържани и отведени. Турският министър на вътрешните работи Али Ерликая нарече карикатурата "отвратителна" и я определи като "провокация".
Консервативни ислямистки групи се събраха през нощта пред редакцията на LeMan, хвърляха камъни по прозорците и нападнаха кафенето, известно като място за срещи на служителите на изданието и техните фенове. Протестиращите коленичиха пред сградата и проведоха молитва, което се тълкува като заплаха. Един от ислямистките оратори заяви по отношение на редакцията на LeMan: "Това е мюсюлманска земя. Или те си отиват, или ние. Или те ще умрат, или ние".
От сатиричното списание уточниха в платформата X, че изобразеният на карикатурата човек не е пророкът Мохамед, а невинен мюсюлманин, убит в Газа, който се казва Мохамед - най-разпространеното име в ислямския свят.
Каква е правната рамка?
По сходни случаи от Турция Европейският съд по правата на човека е постановявал, че границата между свободата на изразяване и обществения ред трябва да се спазва стриктно. Казано по-просто - стига дадено действие да не подбужда към насилие и да не застрашава пряко и непосредствено обществения правов ред, то попада в обхвата на свободата на изразяване.
Турските съдилища изглежда също споделят виждането, че творческата свобода и свободата на изразяване и на печата трябва да бъдат уважавани. Престъпление по смисъла на член 216 от турския Наказателен кодекс има само в случаи на подстрекателство към насилие или при извършено престъпление от омраза.
Но доказването на невинност пред най-висшата съдебна инстанция, ако дадено лице е било осъдено несправедливо, е труден и бавен процес. Особено пък в Турция, чиято съдебна система е силно политизирана и повечето прокурори се придържат към правителствената линия.
Защо карикатурите на Мохамед предизвикват бурни реакции?
Според Рауф Джейлан, професор в Института по ислямска теология към Университета в Оснабрюк, възмущението от карикатурите на Мохамед е дълбоко вкоренено в теологичния, историческия и политическия дискурс. За ДВ той казва, че в много мюсюлмански общества всяко картинно изображение на Пророка се възприема като оскверняване.
В конкретния случай става дума за възприемането на случката като колективно унижение: "Карикатурите не се разбират като израз на свободата на мнение, а като целенасочена атака срещу религиозното достойнство, културната идентичност и социалното самочувствие на мюсюлманските общности", разяснява професорът.
Радикалните маси успяват да трансформират моралното възмущение в политическа мобилизация, продължава Джейлан. Това може да се види и в случая с LeMan: според сатириците карикатурата показва убит мюсюлманин, който протяга ръка на Моисей, и следователно е метафора на солидарността. "Въпреки това самото споменаване на името е достатъчно, за да предизвика вълна от религиозно възмущение, която умишлено е засилена от държавните органи".
Според Джейлан публикуваните от турското вътрешно министерство видеоклипове от задържането на сътрудници на LeMan, имат за цел да изпратят посланието: "Няма да избягате нито от нас, нито от правосъдието". Репресиите изпращат двоен сигнал, убеден е той: рисунката е интерпретирана като обида за исляма, а възмущението легитимира действията на полицейската държава срещу критичните гласове.
Каква роля играе LeMan в Турция?
Вече 25 години LeMan е нещо повече от сатирично списание – това издание е нещо като институция на турската опозиция. Със своите герои и карикатури то се е превърнало в глас на няколко поколения. В по-ранно интервю за турската редакция на ДВ карикатуристът на LeMan Суат Йозкан описва списанието като "съвестта, паметта и усмивката на Турция". Главният редактор Тунджай Акгюн пък подчертава: "Никога не сме се заяждали с никого. Нашата работа е да критикуваме - понякога сурово, но необходимо."
Ерол Ендероглу от "Репортери без граници" - Турция подчертава смелата позиция на LeMan и осъжда действията на вътрешното ведомство, разпространило записите от задържането на карикатуристите. "Нищо не може да оправдае насилието срещу сатирично списание", казва той и критикува нападението срещу редакцията на LeMan. Според него свободата на изразяване се възпира, когато идеите и публикациите за вярата и религията постоянно са заплашвани, нападани и преследвани без необходимите обяснения и разяснения.
Йондероглу призовава за освобождаване на лишените от свобода карикатуристи и за наказване на нападателите, които са се опитали да щурмуват централата на LeMan.
Автор: Елмаз Топчу