Законодателството не стимулира саниране на жилища

За да започне реализацията на един широкомащабен процес с европейско финансиране, трябва да се търсят решения вече на ниво политики, т.е. практиките да се превърнат в политики, казва Цвета Наньова, мениджър „Инфраструктурни проекти” в Програмата за развитие на ООН. Например, какво се прави при неплатежоспособните в една сграда, с тези, които не искат да санират жилищата си, и т.н.В проекта „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилища“ успяхме да постигнем съгласие, тръгвайки от стартова позиция, че в един блок винаги има хора, които не могат или не искат, и в движение успяхме да намерим решение на тези проблеми.

Бариерата на 100-те процента

Сред основните проблеми, разбира се, е изискването да има 100% съгласие на собствениците в блока. Някои от хората не желаят и за тях трябва да се търсят отделни решения по силата на налагане на волята на мнозинството над малцинството. Според сега действащото законодателство с решение на общото събрание на сградата, когато мнозинството от живеещите решат да си санират сградата, имат право да платят сумата вместо тези, които не искат, и по съдебен ред да си вземат след това парите от тях.

Досега не сме имали такъв случай, защото повече от собствениците, които не са били съгласни, впоследствие са си плащали. Ние предварително разясняваме как решението на общото събрание трябва да се оформи юридически, така че ако се наложи в бъдеще да съдят съседите, които не са искали да дадат пари, всички документи да са изрядни.

Този казус се дискутира сега в министерството, обсъжда се промяна на изискуемия минимум за сформирането на сдружение, което от своя страна да инициира обновяване на жилищната сграда. Проблемът при всички случаи трябва да се изчисти.

В момента обаче законодателството не пречи на санирането на жилищни сгради, но не стимулира тези дейности. Съгласие от всички трудно може да се постигне в началото, първо, защото знаем, че има случаи някои хора да не живеят в блока. Ще предложим този опит на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Ролята на общините

Становище, което напоследък добива популярност, е общините да санират тези сгради. Аз лично съм скептична, че работата на общините е да отидат и да санират сградите на хората, които са частна собственост.

Не трябва никога да забравяме, че в България над 96% от жилищата са частна собственост и няма как някой друг да дойде и да направи обновяване върху чуждата собственост. Не съм сигурна, но доколкото зная няма такъв модел в Централна и Източна Европа, където ситуацията е близка до тази у нас.

По отношение на твърденията, че има опасност да загубим 40 млн. евро по Оперативна програма „Регионално развитие“, не бих казала, че съществува толкова сериозна опасност. Плановете на регионалното министерство бяха до тази година да се изчисти моделът, по който ще се усвояват парите.

Има базови изисквания, които няма как да се заобиколят. Едно от тях е това, че когато се харчат публични средства, винаги трябва да има тръжна процедура – не може едни пари да ги раздадем на някой и той да отиде да свърши някаква си работа с тях. Категорично според мен трябва да се намерят механизми, при които хората по най-добрия и лесен начин да се организират, да си вземат решенията за санирането и за хода на самия процес.

Аз лично съм оптимист, че в бъдеще ще започне една по-мащабна кампания за саниране на сгради. Когато нашият проект стартира, идеята беше да се опитаме да реализираме една от възможностите за усвояване на пари от европейските фондове. В рамките на финансовия ресурс, който ни беше предоставен, нямахме проблем да намерим бенефициенти и да организираме този процес. Оттук нататък предстои да се изясни кои са пречките, които биха могли да се отстранят, и доколкото е нужно да се направят промени в законите.

Очаква се в една по-широка дискусия с всички заинтересовани страни да се обсъди тази тема и да се реши какъв е най-добрият механизъм.