Александрийският фар се е виждал на 40 км от брега

, Над върха на фара се е издигал пушек, който също заедно със светлината е ориентирал моряците в открито мореОстров Фарос заема географско положение, което му отреждало изключително и решаващо значение за корабоплаването в антични времена. Разположен е западно от делтата на Нил. При създаването на египетския град Александрия е бил свързан със сушата. Близостта му до устието на голямата река, давало възможност на корабите в античността да чакат зад него (от южната му страна) удобно време за навлизане в Нил. Островът не дължи името си на прочутия Александрийски фар. Фарът, а впоследствие всички подобни съоръжение в света са получили името си от названието на острова.
На източния край на Фарос, върху една скала, свързана с острова, някога се е издигал фар с фантастична за времето си конструкция. Предполага се, че височината му е била приблизително 140 метра. Александрийският фар е едно от седемте чудеса на света.
Автор на проекта и негов строител е

архитектът Сострат Книдски
Съоръжението е построено по заповед на владетеля на Етипет Птоломей II Филаделфийски (283 - 246 г. пр. Хр.). Постройката е била и се е състояла от три части: - квадратен в основата си, фарът придобивал после осмоъгълна форма, за да е превърне накрая в кръгла кула. Затварял е една галерия, която давала възможност да се обхожда. Огънят, който поддържали на върха на фара, отразяван от огледала, можел да се вижда на 40 км разстояние.
Хората от древността с право се възхищавали на фара. Древният историк Страбон пише: “Този същ край (източният) на острова е образуван от скала, заобиколена отвсякъде с вода, върху която се издига кула на няколко етажа, великолепно изградена от бял мрамор, носеща името на острова. Тя бе издигната от Сострат Книдийски, любимец на царете, за сигурността на мореплавателите - както го казва надписът. И наистина на това крайбрежие, което от всяка страна на Александрия е ниско, лишено от пристани, обсипано с подводни скали и плитки дъна, бе необходимо да се постави издигнат и добре забележим знак, та мореплавателите, идващи от открито море, да не пропуснат входа на пристанището...”.
В “Коментариите” на Цезар е написано “Входът на пристанището е толкова тесен, че корабът не може да влезе в него въпреки помощта на тези, които са господари на фара. Фарос е една много издигната кула с великолепна архитектура, построена върху остров, чието име тя носи.”
Друг римлянин, историкът Флавий, описва фара така: “Тук е построена много голяма кула, на която има винаги запален огън, чиято светлина, простираща се на триста стадия, сочи на моряците правилния път.” Според хронистът Александрийският фар има

височина от 90 лакти, или 65 метра,
а на основата му или възвишението, което го е носело - тридесет лакти височина. От своя страна древногръцкият писател от VI в. пр. Хр. Епифан Схоластик пише, че паметникът има височина от 310 оргии, или гръцки разтега. Оргията е равна на 1,85 м. По този начин височината се оказва 510 метра, нещо, което на практика едва ли е било възможно.
Римлянинът Лукиян пише за архитекта на фара следното: “След като привършил творението си, той гравирал върху него своето име дълбоко в камъка, покрил го с гипсов разтвор и върху него написал името на владетеля, който царувал тогава. И онова, което предвидил, се случило. След няколко години мазилката паднала заедно с надписа върху нея и тогава се появил следнитя текст: “Сострат от Книда, син на Дексифан, на боговете спасители, за онези, които са блъскани от вълните”. Древният архитект не е имал предвид настоящия момент, късия миг на живота, а идния час и бъдните години, докато кулата стои права, докато съществува творбата на неговия талант.”
Великото творение на древността не издържа дълго на изпитанията на времето. Затова в не толкова тържествуващ тон е разказът на арабският хронист от IV в. Масуди, цитиран от Макриси, по-съвременен мюсюлмански писател: “Между фара и град Александиря сега има приблизително миля. Фарът е накрая на едно удължение от сушата, заобиколен отвсякъде с вода и построен върху входа на пристанището, но не на старото пристанище, където корабите не акостират поради отдалечението му от жилищата... Височината на фара понастящем е приблизително двеста и десет лакти. Времето, земетръсите и дъждовете са го повредили.”
Друг арабин, Ибн-Батута, който в средата на XIV в. е пътувал из много страни на Средиземноморието, говори също за Александрийския фар: “При това пътуване посетих фара и заварих една от стените му в развалини. Това е четвъртата постройка, която стремително се извисява във въздуха. Вратата му е издигната над земята и срещу нея има една постройка със същата височина, която служи за поставяне на дъските, по които се минава, за да се стигне до вратата на фара. Вътре във входа има помещение, където стои пазачът на сградата. Във вътрешността на фара се намират много стаи. Ширината на пасажа, който води навътре, е девет педи, а дебелината на основната стена - десет педи. Фарът има по четиридесет педи ширина на всяка от четирите си стени.”
Век по-късно под въздействието на силно земтресение фарът се срутва в морето. През XVI в. развалините му още са значителна грамада. След това върху мястото на някогашния фар издигнали укреплението Каид бей.
Никой вече не си спомнял за едно от “Седемте чудеса на света”, когато

през 1961 г. водолаз открил останките
на Александрийския фар. Няколко месеца по-късно леководолази намерили на същото място колосална статуя, висока седем метра. В отлично състояние тя представлява Изис, с левия крак изнесен напред, а двете ръце отпуснати надолу. Очите били инкрустирани. Около челото й се извивала свещената змия.
Остров Фарос не крие само величествените останки на Александрийския фар. На северозапад той е ограден от залетите от морето древни пристанищни съоръжения. Потъналите градежи са значителни, защото с тях са се затваряли заливи, днес отчасти запълнени с пясък. Горната част на тези строежи се намира на ниво между 6 и 8 м под водата. Тя може лесно да се разглежда, когато морето е спокойно и водата прозрачна. На някои места се забелязват счупени отломки и съединителни набивки, еднакви с тези при големия античен вълнолом. Няма никакво съмнение относно сходството на строежа и възрастта на тези укрепителни съоръжения. На известно разстояние оттам, близо до вълноломите, под водата се забелязват останките от дигите.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]