ФАКТИ.БГ

Дейвид Уайтхед: Успехът на едно пристанище зависи от инфраструктурата му

Публикувана: 7 Октомври, 2003 00:00
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 512
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.

Дейвид Уайтхед е председател на Европейската организация на морските пристанища (European Sea Ports Organisation - ESPO), чието седалище е в Брюксел. Уайтхед е също така и председател и на Английската пристанищна асоциaция. Той присъства на Четвъртата конференция за развитие на пристанищата и транспорта в черноморския регион, която се проведе край Варна.



Г-н Уайтхед, какво представлява ESPO?
- В нашата организация участват 800 пристанища. Повечето от тях са от страните - членки на Европейския съюз (ЕС). Имаме представители и на всички страни - кандидатки за членство в ЕС, включително и България. Нашият екип е малък, а основната ни дейност е лобиране и лансиране на законодателни инициативи. Най-големият ни успех досега е Директивата за либерализиран достъп до пристанищата. Успяхме да направим много промени благодарение на добрата ни работа с Европейската комисия и Европейския парламент. Ние вярваме, че в резултат и на нашата дейност вече се налагат по-добри условия за пристанищната индустрия.
Друго, с което се гордеем, е изработването на система за околна среда в сферата на пристанищата. Основната идея на ESPO сега е да се съгласуват политиките на отделните пристанища и те да обменят информация по между си.

През последните години се наблюдава бум на контейнерните превози. На какво се дължи това според вас?
- Основната причина е развитието на икономиката, понеже пристанищата отразяват това развитие. Контейнеризацията е свързана с интермодалната политика. Тя дава възможност за много по-лесно претоварване от кораби на вагони и камиони. Нашата прогноза е, че до 2015 г. контейнерните превози ще се увеличат два пъти. Основната част от този ръст ще стане до 2010 г., след което ще има малък спад до 2015 г., последван от нов ръст. В момента годишно през европейските пристанища преминават 50 млн. тона контейнерни товари, очаквам след 12 години тази цифра да достигне 112 млн. тона.

Кои са най-добрите пристанища в Европа?
- Вземам за пример пак контейнерните превози. Повече от 60% от тях преминават през северните пристанища, а малка част през Източното и Западното Средиземноморие. Проблемът при южните пристанища е географски. В страни като Дания и Германия освен всичко друго е добре развита инфраструктурата на железопътния и автомобилния транспорт, а липсата на планини, които да пречат на транспорта, ги прави предпочитани.
Ако трябва да бъдем честни, не може да не отбележим, че икономиките на южните страни са по-слабо развити от тези на северните. В крайна сметка пазарът е този, който показва пътя на товарите. Всички пристанища се състезават на равни начала, като в основата на успеха на едно пристанище е неговото местоположение.

Мислите ли, че морският транспорт преживя последиците от 11 септември?
- Ние сме предложили нова система за сигурност, особено на контейнерните превози. Ако имаме товари, които се превозват за САЩ например, трябва да се даде 24 часово предизвестие за изходната точка и произхода на товара. Всички товарособственици трябва да са сигурни, че техните товари ще бъдат в точното време в даденото пристанище.
Ще трябва да настъпят много промени в инфраструктурата на пристанищата, за да се приеме промяната, която предлагаме. Това ще е скъпо и ще отнеме време. Всяко пристанище обаче трябва поеме риска и да направи нужното, за да не се отрази сигурността му върху обема на товарите. А и сигурността вече ще бъде част от пакета на услугите, които пристанищата ще предлагат.

Пристанищата са огледала на бизнеса. В този смисъл как виждате европейската икономиката?
- Тази година е добра. Твърдо мога да кажа, че миналата година беше много лоша. Може би това беше реакция на мерките за сигурност, а може би част от кръговрата в икономиката. Засега всички индикатори показват, че тази година ще бъде добра до края си.
Освен това унифицираната монетарна система на Европа се отрази добре на бизнеса, въпреки че Великобритания не е включена в нея. Търговията вътре в Европа стана по-лесна. Премахна се задържащото влияние, което имаха промените на курсовете на една европейска валута спрямо друга европейска валута.

Има ли значителни разлики между претоварните такси на различните европейски пристанища?
- Трудно е да се каже. Съществуват големи разлики, но е трудно да определим някаква закономерност, която ги поражда. Ако отидете в Хамбург например, ще ви вземат голяма такса за пилотен кораб. За всяко пристанище има установени различни цени, защото пристанищата имат различни разходи. Всяко пристанище се финансира от постъпленията от претоварни такси. В различните цени няма нищо лошо. Както знаете, понякога "Кока-Кола" е по-скъпа от "Пепси", а понякога е обратното, въпреки че става въпрос за един и същ вид продукт.

Как виждате България като пристанищна страна?
- Мисля, че България преминава през много труден период. Явно е, че трябва да смените централизираната система със система от частни пристанища. Според мен е нужна много добра и ясна програма за тази промяна. Каквото и да е тя обаче, трябва да е ясна и открита за хората, които ще инвестират в пристанищата ви.

Кой би бил сполучливият модел за приватизация на пристанищата ни?
- Питате ме за модела на раздържавяване. Няма най-добър модел за приватизация. Във всяка страна има специфика. Ще ви дам пример с Великобритания. Ние минахме през два етапа на приватизация. Първият етап беше либерализиране на докерските и помощните дейности.
След тази промяна докерите нямаха своята работа "до живот", а трябваше да се конкурират за работата си. После поетапно раздържавихме целите пристанища и в момента държавата не субсидира нито едно от тях. Самото раздържавяване на дадено пристанище е много дълъг процес. Ние изминахме доста труден път, на който вие в момента сте някъде по средата.

Как оценявате България като географско положение, с оглед развитието на пристанищната дейност?
- Трябва да обърнете внимание на взаимоотношенията си със съседните страни в Черноморския басейн. Виждам, че има съревнование между Грузия, Украйна, Русия, Румъния и България, а това затруднява нещата. Въпреки че не познавам добре региона, сигурно е, че за да бъдете конкурентоспособни, трябва да имате много добра инфраструктура. Желая успех в реконструкцията на българските пристанища, а ние от ESPO ще ви помагаме по всички възможни начини.

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.


Ловци на бисери
Програмният директор на БНР Иво Тодоров
По повод уволнението си от радиото написа във Фейсбук:
Подписах всички документи, не искам да се пазаря като "пълен задник"..."

Още бисери
ТОП 5