"Самолети 2" или колко кофти е да си пожарникар всъщност

„Самолети 2“, както вероятно се досещате е продължение на „Самолети 1“. И може да ви шокирам с това, което ще кажа, но всъщност това е по-добрият филм. Първата част беше просто спиноф на „Колите“, представляващ повторение на филма на „Дисни“, в който вместо коли се състезават самолети. От студиото обаче са си взели поука от провала, в който се превърна „Колите 2“. Ако първият филм беше симпатична състезателна комедия, то вторият беше някаква брутална манджа с грозде, в която бяха смесили състезания около света и шпионски трилър. За това и „Самолети 2“ е изцяло различен от своята първа част.

Тук действието не се върти около състезанията, а около доста по-социални проблеми. Всъщност „Самолети 2“ е един от анимационните филми с най-силно социално послание, които може да гледате. Неговото послание е насочено много по-силно към родителите, от колкото към децата. И ако първият филм беше забавна детска приказка за състезания, която трябваше да доизцеди парите от една прилично започната, но некадърно продължена поредица, то вторият има свое собствено съществуване и собствено послание. В „Самолети“ видяхме няколко доста клиширани послания за подрастващите. Самолетчето Дъсти  прекарва целия си живот, пръскайки нивите с тор. То е омазано с тор, вони на тор и целият му живот е една купчина тор. Дъсти обаче вярва, че е роден за велик състезател и с помощта на своите приятели печели най-голямото околосветско рали между самолети, доказвайки, че можеш да си нещо повече от това, за което си създаден. Общо взето същата тематика, с която се занимават всички филми, произлезли от коридорите на „Пиксар“ или по-общо казано „Дисни“. В „Самолети 2“ обаче идеята е доста по-изчерпателна и драматична.

В началото на филма Дъсти вече е звезда, велик състезател и е забравил миризмата на тор. Изведнъж живота му се скапва отново, защото скоростната му кутия се прецаква. Застрашен от това отново да бъде натоварен и умирисан на тор, той решава да стане пожарникарски самолет. Всъщност тук имаме приятно послание, което рядко се среща в детските филми. А именно това, че животът ти може да се скапе, точно когато си на върха и, че дъното не е много далеч от върха. Дъсти пък отива на курс за пожарникари, подтикнат от чувство на дълг към своите съграждани. Негова авария причинява пожар в местното летище, който застрашава бъдещето на града. И така Дъсти е с прецакана скоростна кутия, разбит живот и не особено благоприятни изгледи за бляскаво кариерно развитие. Остава му да се пробва като огнеборец, просто за да преодолее натежалата си съвест и ако е възможно да избегне пръскачката за тор.

В същината си тази лента е филм за пожарникарите. В нея съдбата на огнебореца се представя в изненадващо реалистични очертания за анимационен филм. Още щом пристига в базата за обучение, Дъсти бива сниман за стената на славата. А как може снимката ти да се озове на тази стена: Като умреш. Кофти заключение, което обаче е пропито от суровия реализъм. В целия филм се вижда едно. Пожарникарската професия е професия на себеотрицанието, която предвижда признание или слава, само ако по случайност умреш. В „Самолети 2“ всеки, който се пробва като пожарникар си го отнася. Старата пожарна кола е отписана от администрацията, защото е прекалено стара, ветеранът огнеборец Блейд Рейнджър е на косъм от смъртта по време на мисия, а на края самият Дъсти се превръща в една разнебитена консерва, защото се е опитал да спаси две каравани. Имаме и образа на излъскана с вакса до блясък кола-администратор на резерват, която за да изгради свръх модерен хотел, реже почти цялото финансиране на противопожарната охрана, просто защото тя не й носи пари. „Самолети 2“ ни представя прекрасна картинка на днешното общество, която реално може да бъде възприета по-добре от възрастните, от колкото от децата.

Хубавото в този филм е, че в него има живот. Проблемът при „Колите“ беше този, че имахме картина на един куп машинарии на екрана, без голям помен от околна среда, буквално можеща да подтисне човек. Филмът изглеждаше като апокалиптичен трилър, в който природата и хората са заместени от симпатични машини, набиващи масло и бензин. В този филм имаме прекрасни изображения на каньони и гори, чиято защита е основен приоритет на главните герои. На екран виждаме една много добра битка между машини и природни стихии, за опазването точно на природата. Естествено всичко е съпътствано от семпъл хумор, който понякога е леко циничен и с откровено сексуални препратки, което всъщност прави филма още по-цветен. Поне според мен в днешни дни децата от още невръстна възраст биват възпитавани за другото предназначение на своите полови органи, незасягащо отделянето на натрупани водни запаси, така че няколко шегички за това, какво са правили две каравани по време на своя меден месец, едва ли ще ги разстрои особено.

Важното е, че „Самолети 2“ е много пищен и цветен филм, съчетаващ освен образите на забавни машини и природните такива, ситуирайки ги в прекрасен социален контекст. Със сигурност щом излязат от салона, много от децата ще замечтаят някой ден да станат пожарникари. Този филм обаче ги подготвя за кофти реалността. А именно това, че пожарникарят не е супергерой. Той просто е бачкатор, чийто труд рядко остава забелязан от другите, а често се прави всичко възможно, неговото присъствие въобще да не бъде известно за останалите. Това е така, защото пожарникарите ти припомнят, че в живота винаги може да се случи някое бедствие, а никой не иска да си спомня за това, когато е на почивка. В този филм пожарникарите са си изолирани в една база, гледат да не се набиват на очи и просто си вършат мръсната работа. Не звучи приказно, но си е доста реалистично.

 

Иначе филмът безспорно си е заснет добре, като съчетаването на механични и природни образи е прекрасно уловен. Тук главните герои може и да са машини, но в лентата има туптящ живот. Виждаме прекрасно изобразени природни гледки, много добре напаснати към  цялостния контекст на заглавието. Има добре поставени 3D ефекти, които за пореден път не използват цялостния потенциал на филма в тази сфера. Напоследък гледах няколко ленти, които имат потенциала да предоставят прекрасно 3D изживяване,  чийто потенциал така и не е употребен както трябва. В „Самолети 2“ е положено старание, но сякаш може да се иска още, за да бъдат оправдани няколкото лева в повече за 3D прожекция. Все пак и родителите искат да пият по една бира след края на филма, нали така.

Като заключение „Самолети 2“ е филм, който много добре може да запознае вашите деца с част от реалностите в живота. Той е изключително подходящ, както за подрастващите, така и за техните родите. Той предлага приятно забавление, придружено с интересни послания. Така, че  ако се чудите как да изведете децата си, които са се забили пред компютърните монитори за през лятото, забийте ги пред големия екран в кино салона. Ако можете идете до мола пеша, че поне да отчетат някаква физическа дейност. Хубавото на „Самоелти 2“ е, че той би могъл да накара детето ви да се замисли над това, което вижда на екрана, а не само да ахка пред веселите цветни рисунки. Това е лента, която има свой живот, който макари по-пъстър, е доста близък до нашия.