Да, Хамлет е гол. Не се ли питате защо?

От десетина дни познатата констатация „Има нещо гнило в Дания“ кънти по-скоро като „Има нещо голо в Дания“. И то – съвсем не защото Шекспировият „Хамлет“ в модерната интерпретация на режисьора Явор Гръдев в Народния театър вместо здраво залегналия в изкушеното съзнание превод на Валери Петров използва по-близкия до нас най-нов вариант на проф. Александър Шурбанов, в който христоматийните фрази звучат по различен начин.

„Ама вярно ли е чисто гол? И всичко му се вижда?“ С подобни въпроси ме засипаха цял куп познати, които са наясно, че така или иначе следя театралния живот и няма да пропусна премиерата на спектакъл, очертаващ се да бъде най-дискутираното събитие на сезона, при това – сътворено от без съмнение най-интересния ни театрален творец в момента. И понеже утвърдителният отговор няма как да бъде избегнат, реакциите по принцип варират от свенливото „Тц, тц, тц...“ до възмутеното: „Няма ли цензура?“. Май никой не ме попита „какво всъщност иска да ни каже авторът“ на постановката и тя получила ли се е...

Да, Хамлет е гол. И какво от това? Гол-гол, колко да се вижда, че е гол един актьор в дъното на сцената в рамките на няколко десетки секунди?! Щедро коментираната в медиите (уви, не само в жълтите) голота на Хамлет (в яростното и иронично изпълнение на безупречния Леонид Йовчев) на сцената е напълно логична и далеч по-мимолетна от „засечените“ от някои хронисти 10 минути. Голотата в изкуството - метафора на жертвеност и себеотричане, тук сякаш бележи прощаването с илюзиите. Датският принц разбира, че баща му е бил убит вероломно, че е живял в луксозна лъжа и, след като бегло целува своята Офелия, тръгва на нож към лицемерния свят.

Не му е до любов, по тоя път той е камикадзе – в „изметнатата“ реалност, която ни заобикаля, има страшно много сметки за разчистване и бакии за оправяне. Вместо меланхоличен съзерцател на отломките на собствения си живот, младият принц е съзидател – на своята представа за възстановяване на вселенската справедливост. Точно затова голотата му отива – като на античен воин, който се хвърля в битка на живот и смърт. На мен дори ми се струва, че в универсалността на класиката по-закономерно би било Хамлет през цялото време да е гол, вместо по анцуг, слипове и потник. Както обаче режисьорът предварително бе признал, в спектакъла има и препратки към родната действителност – към онези с черните якета и мутренските побоища, а те не може да не превърнат на моменти гледката в „пернишка трагедия“. Хоризонтът на тази побългарена Дания е преднамерено нисък, грозен, обезчовечен и студен. Знаете в какъв свят живеем, четете криминалните хроники. Но, разбира се, в изкуството метафората надхвърля реалността, бих подхвърлила аз. Възможни са много други тълкувания. 

„Тук се изисква радикално искрено отношение към персонажа, слагане на пръст в раната. Не приемам това инсцениране на морална паника. Ако казусът беше морален, щях да се съобразя. Ако беше рекламен трик, щях да се срамувам“,  коментира самият Явор Гърдев от тв екрана обвиненията в скандалност или прекалена комерсиалност. И другаде обясни: „Голият Хамлет е трик на пресата за спечелване на повече читатели, а не на представлението за спечелване на повече зрители“. Не можем да не му отдадем право. „Това е част от работата, както всяко друго нещо. Какво се учудват толкова? Все едно за пръв път се съблича човек гол...“, сподели в оскъдните си медийни изяви изпълнителят на ролята. Още по време на репетициите на „Хамлет“ актьорът Леонид Йовчев отказа да дава интервюта по каквито и да било лични теми, освен свързани с героя му. Дали е предполагал, че обсъждането на мъжкото му достойнство ще се превърне в интерес номер едно по отношение на неговия персонаж?!

А че не за пръв път някой остава гол пред зрителите – така си е. Шум се вдигна още преди двайсетина години, когато една студентка на проф. Крикор Азарян пробяга по Евино облекло през сцената на театър „Българска армия“ в спектакъла „Лулу, или кутията на Пандора“. Казваше се Лилия Лазарова, известна днес като отлична актриса под името Лилия Маравиля (фамилията на италианския й съпруг). Ролята първоначално бе предложена на една от примите на трупата, Таня Димитрова, но тя предпочете да не се осмели. Оттам насетне с дръзките проекти на Касиел Ноа Ашер (все още като Деса Красова), мъртвата Жулиета на Мила Банчева, както майка я е родила, под режисурата на проф. Здравко Митков в Театър „София“ или поклащащите се пищни форми на Лора Мутишева при проф. Иван Добчев в „Преди/след“ публиката сякаш лека-полека започна да приема с аплаузи женската  голота. Рядко на сцената тя има чисто декоративни функции: обикновено е натоварена със символика и е далеч от оная разпищоленост на попфолка, която рекламира единствено себе си в търсене на по-богат „спонсор“.

Мъжката голота също не е новост в храма на Мелпомена. Младият в началото на 90-те Михаил Билалов сваляше всичко от себе си пред Коста Цонев в „М. Бътерфлай“ в Театър „София“. Но в онези политизирани времена актуалният Джаро някак се промъкна между капките и дори малцина запомниха, че за изпълнението си там заслужи награда „Аскеер“ за изгряваща звезда. Правил го е и достолепният днес проф. Илия Добрев, макар и гърбом към залата. Сега по организъм остава и Анатоли Лазаров (водопроводчикът, който се опитва да говори немски в известна реклама): току под носа на посетителите на „Любовни хватки“ в Театър „Възраждане“. Самият Явор Гърдев вече неведнъж е събличал актьори – ефектно и за дълго: Снежина Петрова в „Марат/Сад“ и Димо Алексиев в „Калигула“...Защо тогава всички говорят за Хамлет?

Да, вярно е, че „Хамлет“ е много повече от пиеса и датският принц е много повече от герой. Той е символ на глобалния въпрос за смисъла на живота, на екзистенциалния бунт срещу перфидния свят на властови игри и потъпкана духовност. Затова какво чудно има да е гол – човек е оголен и уязвим в нашия днешен несоциален и нехуманен псевдодемократичен и демагогски социум, който не дава и пет пари за него. А провокацията в театъра отдавна не е в голотата, а в това да ни накара да се замислим как живеем. И като се замислим – да се събудим...

Ирина Гигова,
член на Обществото на независимите театрални критици