Дамян Яков: Нека светът научи за нас от книгите, а не от криминалните хроники

 

Дамян Яков е основател на едноименното издателството, създадено през 1992 г., което представя всяка година около 80 нови заглавия на родния книжен пазар.  То има специални интереси в областта на историята, социологията, психологията, световната класика, книгите за деца, театралната критика и много други. Продукцията му ще присъства достойно и на ХХХІ Софийски международен панаир на книгата.

 

Г-н Яков, вашето издателство беше обявило ноември за месец на муминтролите – известните герои на финландската писателка Туве Янсон. Темата ще обхване ли и декемврийските дни по време на Коледния панаир на книгата?

На 8 декември в НДК организираме за малките ни читатели муминтролско парти с пунш, раирани бонбони и драматизация с актьори, които са подготвили за представяне откъс от произведения на Туве Янсон. Ние сме издали 9 книги на Янсон, но тя има и друг тип работи, които в България не са известни, а по света са били популярни през 60-те години и са й донесли световна слава. Както знаем, тя е илюстратор по професия и след Втората световна война най-голям финансов успех й носят изданията на комикси, а и всички нейни книги са със собствени илюстрации. Именно комиксите я правят изключително богата: тя си купува остров във Финския залив, на който прекарва последните 30 години от живота си. Неотдавна ние издадохме „Лятна книга“ за възрастни и ще предложим и други нейни творби за големи, а в процеса на формиране на интерес към авторката ще дойде ред и на комиксите – това е трайна политика на издателството.

 

За читателите с интерес към историята вие ще продължите да популяризирате и „Царството на славяните“ от Мавро Орбини. Защо тази книга е важна за българското самосъзнание?

Всичко започна с една книга, която се съхранява в касата на директора на Столична библиотека Михаил Белчев: оригинално копие от първото издание на историята на Мавро Орбини от 1601 г. През 2009 г. направихме некомерсиално фототипно издание, предназначено да припомни на познавачите този труд, изиграл огромна роля в процеса на възраждането на българския национален дух. Подарихме го на много места: представихме изданието по време на Дните на София в Москва и това не е случайно. След написването на тази книга Петър Велики нарежда превода й на руски и предизвиква огромен интерес в руското общество. За да я видят, в Петербург са идвали чак от Сибир като на поклонение – славянството е голяма идея. Книгата е дала възможност на руснаците да научат, че има и други славяни на юг от тях. През 1761 г. Паисий Хилендарски преписва българския раздел от Орбини и година по-късно завършва своята История славянобългарска. Историографският материал става достъпен за него именно чрез руския превод. Подарихме фототипно издание и на папа Бенедикт ХVІ във Ватикана. В Италия историята на Орбини е била забранена от папа Климент VІІІ и унищожавана, защото някои от цитираните автори са били анатемосани от църквата. След 3 години работа книгата е факт и на български език.

 

Кои ще бъдат другите приоритети на ИК „Дамян Яков“ на международния издателски форум в НДК?

Ще предложим малките „Монашески притчи“, елегантно написани от аристократа на словото Иво Андрич. След „Луциан“ ще покажем „Шепот“ - втората част от изключителната тетралогия на Изабел Абеди, авторка от испански произход, която работи в Германия. Творбите й с елементи на фентъзи и мистерия са създадени изящно, без залитане към евтини комерсиални прийоми, често експлоатирани напоследък. Ще привлече вниманието на почитателите и сборникът стихове „Врабче в черупка“ на известната журналистка и преводачка Златна Костова.

 

Как преценявате постиженията на българските издатели в сравнение с техните колеги по света?

Всичко съществено, което излиза някъде по света, се издава в България – има кой да го покаже по добър начин на нашия читател. Единственият голям проблем е неговата покупателна способност – най-ценните издателски образци могат да се окажат не по джоба на родния ценител. Що се отнася до бъдещето и съдбата на българската литература, тя се нуждае от поощряване, но това е комплексен проблем и достойна цел пред цялото общество. Тя трябва да е обект на държавна политика, защото е най-добрият проводник за изпращане на положителна информация до света – ако ние очакваме той да научи за нас,  това не бива да става чрез криминалните хроники.

 

Читателският вкус у нас различава ли се от този на нациите с по-могъщи културни традиции?

Неща, които знам, че се четат навсякъде по света, в България се четат по-малко, например мемоаристика, биографична литература. Много по-широк диапазон от издания за деца се купува навън. Иначе по отношение на художествената литература се търси онова, което се котира и в чужбина, едва ли може да се говори за някаква съществена разлика.

 

Автор: Ирина Гигова