Разкриването на град СЕКЕЛАГ през 2019 година, при археологически разкопки в Палестина, е събитие, което трябва да разтърси официалната българска историческа наука и да я застави да бъде по-почтена към нашия народ и към Истината. Сходствата между арамейския и българския език са от такова естество, че не могат да бъдат случайни, а са признак на несъмнено етническо родство. Нека вземем пример от израелските археолози, проучващи Секелаг - те не излъгаха, че градът е принадлежал на коренното палестинско население. Самото име АРамеи е сигнал, че иде реч за народи, принадлежащи към арийската раса. Дори при повърхностен прочит на библейските текстове, се хвърля в очи звуковата и и смислова идентичност между древните палестински имена и българския езиков фонд. Нека накратко вникнем в смисъла и произхода на някои от тях:
СЕКЕЛАГ - Както вече писах, свързвам името на тази древна крепост, със секелите, наричани още секеи, секули, сикани - които вероятно са част от древния български народ. Секеите в Панония са само частично проучени от българските историци. Аз самата съм писала за сиканите, първи владетели на островите Сицилия, Сардиния, Корсика, Еоловите острови и части от Южна Италия - и съм изследвала някои топоними и езикови свидетелства, оставени от тях в Сицилия. Това, че Секелаг е бил владение на Анхус, цар на Гет, не оставя съмнение в близката нам етническа характеристика на неговото население.
Не е случайно сходството между етнонима секели, който аз извеждам от "сека" ( оттам произлиза и паричната единица на Израел - шекел ) и думата "сакля" - примитивна къща, дом, употребявано в Кавказ - Дагестан, Грузия - и в Крим.
СИГОР - Прадревен библейски град на брега на Мъртво море, единственият пощаден от опустошението и всеизгарянето, на което е подложена цъфтящата долина на Содом, Гомор и още два града, които заедно със Сигор, оформят т.нар. Петоградие. Сигор избягва унищожението, защото в него избира да се скрие Лот, братанецът на Аврам. От библейския разказ в Битие, се разбира, че според Лот, това е "малък град". Оттогава Си-ГОР започва да се нарича МАЛЪК ГОРОД, МАЛО- ГРАД, СИТЕН-ГРАД, докато най-древното му име - БАЛА, БЕЛА, БЯЛА - е ясно указание кои са неговите основатели и жители - белите, пеласгите (беласгите), потомци на атлантите.
ЙЕРИХОН - Завоюването на града от еврейския пълководец Исус Навин бележи момента на втурването на евреите в Обетованата земя, подир 40-годишните лишения в пустинята, наложени от Мойсей. Съпротивата на защитниците му е сломена по чудодеен начин - чрез прочутите йерихонски тръби - някакъв вид вибрационно оръжие? Населението е напълно изтребено. На арабски името ЙЕРИХОН се произнася Арийха. Но тъй като много имена на селища в Палестина са обявявани за арабски, а всъщност са изконно арамейски, мога да приема, че името на ЙЕРИХОН в момента, в който Исус Навин го е нападнал, е било тъкмо АРИЙХА и още по-точно АРИЙКА, АРИЙ-КА( ка -къща) или АРИЙ-КАН (кан- град). Това име ясно сочи от коя раса е коренното население на Ханаан.
ЙЕРУСАЛИМ - Най -древното име на града е Евус - град на евусейците. Завладян от евреите по времето на цар Давид, дотогава еврейска столица е бил Хеврон, също палестинско селище, което носи характерния тракийски суфикс за притежание - "он"( Византион, Халкедон, Сунион, Илион). Името Иерусалим, според мен произлиза пряко от Евус, като звукът "в" е мутирал в "р". Етнонимът евусейци означава "ави" - стари, предци, прадеди.
САМАРИЯ - Името на този библейски град, специално упоменат и в Новия завет ме впечатли още в ранна младост.То е идентично с това на Самара в Русия, на Самарканд ( букв. Самар - град ) и на Самара в днешен Ирак - земя с арамейско население в дълбоката древност. Както и с простичката дума "самар".
НАЗАРЕТ - Името на града,в който Спасителят отраства,е наистина много интересно.Свързват го с понятието "назорей" - личност, посветила се на Бога. Но ако заменим "з" с "ц", ще получим едно съвсем разбираемо слово - НА-ЦАРет - царствен град.Частицата "зар-сар" в имената на асирийските и вавилонски владетели определно означава "цар"- светъл, свещен. Ако проучим по-задълбочено словото "назорей" и "назарей", ще видим, че то има същия смисъл - просветлен, озарен.
ХАНААН - Името на самата Обетована земя, в която текат мед и мляко и която толкова неудържимо привлича нашествениците, също е палестинско, а не еврейско. На финикийски език то е звучало като КЕНА-АН. Не е нужно много въображение, за да направим извода, че страната се е наричала КАНА-АН, велика, свещена земя на могъщи владетели.
ХОРИВ - Това е Синайската планина, на която Мойсей поема скрижалите от Йехова. Интересно е, че името ХОРИВ може да се преведе изключително точно чрез българския език. На еврейски и арамейски то означава сух, изсъхнал, пустинен, обгорял. Думата явно е изконно арамейска и е заемка в еврейския език. Но ако в името ХОРИВ заменим началния звук "х" с "г", ще получим изначалното име ГОРИВ - горящ, горял, изгорял, което с поразителна яснота отразява и самото явление, извършило се планината -при срещата на пророка с Йехова, върхът е горял и светил.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА, из книгата ѝ "Злато за смет"
Четете ни и в Google News
