Pixar най-накрая направи филм за родители с деца-тинейджъри (ТРЕЙЛЪР)

В дни като днешния смело мога да твърдя, че Disney Pixar е единствената компания, която се стреми да спазва високите си стандарти за кино. „Мей червената панда“ е поредното доказателство, че отделът за анимационни филми преди всичко залага на добрия сценарий и едва тогава впряга компютърните си специалисти в действие. С огромно облекчение сега мога да кажа, че това е най-добрият филм от началото на 2022 г., който тръгва по родните кина.

Историята ни прехвърля в съвременна Канада и по-точно в Торонто. Да, и аз си помислих, че е нещо необичайно за холивудска продукция, но явно и там са разбрали, че има и други градове по света, освен Ню Йорк и Лос Анджелис. Та, събитията се развиват в началото на новото хилядолетие в семейство от азиатски произход, което вече няколко поколения живее в Северна Америка. 13-годишната Мей-Мей е ученичка за пример. Тя е отличничката на випуска, но също така не забравя и за извънкласните дейности. Освен това е и най-ценният помощник у дома, където с майка си и баща си развиват музей на азиатската история. Но, ако до този момент Мей е като парче пластилин в ръцете на родителите си, то сега тя навлиза в пубертет и проблемите ѝ тепърва започват. За разлика от повечето деца на нейната възраст обаче, тя е прокълната от прадедите си с вътрешен демон, който излиза на показ в реалния свят. Именно това е червената панда, за която иде реч.

За да не се увличам повече в резюмето на филма, спирам до тук, защото има доста теми, които си струва да споделя с вас.

„Мей червената панда“ се оказва, че е един вид видео урок за родители на деца-тинейджъри. Те категорично са един от най-големите кошмари, защото се превръщат в малки зверчета, които са способни на огромни глупости. Именно последващите 3-4 години са времето, в което се оформяме като личности и от цялото ни обкръжение зависи дали ще реализираме потенциала си или ще се превърнем в проблем на институциите, щом законът сметне, че можем да носим отговорност за действията си.

Главната героиня нагледно започва да руши всичко, което е градила до сега, а майката (Минг) губи контрол върху ситуацията, тъй като се престарава и забравя, че преди години самата тя е минала през същия период.

Филмчето припомня най-големите страхове на възрастните, които държат будни собствените им деца, като така се превръща в отличен медиатор за враждуващите страни в семейната среда.

Друг забележителен аспект в положителната графа е начинът, по който полит-коректното е представено тук. Прекалено често Холивуд ме е карал да скърцам със зъби, когато ми се натяква, че различните хора заслужават много повече от това, което самият аз се боря да постигна през целия си живот. За моя приятна изненада тук този проблем липсва. Изглежда хората зад проекта са осъзнали, че насилственото прокарване на идеите за равноправие предизвикват обратен ефект. Вместо това сега виждаме нагледни примери за нормалното съжителство на хора от различни раси, сексуална ориентация и финансово състояние в една общност без зловредни дискриминационни отношения.

Сега обаче възнамерявам да приземя малко продукцията, защото смело мога да заявя, че „Мей червената панда“, колкото и добър филм да е, определено е далеч от нивото на класики като „В небето“, „Тайната на Коко“ или „За душата“. Причината е, че набляга основно на 13-годишните момичета, а техните връстници от мъжки пол остават някак пренебрегнати. Като цяло мъжките образи са сериозно неглижирани с някои малки изключения. Но нека не задълбавам излишно в темата за половата дискриминация, защото през годините жените са били не по-малко пренебрегвани.Режисьор на продукцията е небезизвестната Доми Ши, която през 2019 г. спечели Оскар за късометражна анимация с филмчето „Бао“. 32-годишната китайка със сигурност дава надежда, че жените имат място в режисурата и току виж дала още един отличен пример с някоя и друга награда от „Мей червената панда“.

Кастът с гласове включва Сандра О („Убивайки Ив“, „Анатомията на Грей“) и Джеймс Хонг („Кунг Фу Панда“, „Блейд Рънър“), както и дебютантката в пълнометражен филм Розалин Чианг, която получава главната роля. Но на българските екрани няма как да усетим присъствието им с оглед факта, че филмът е дублиран.

Ще ми се да кажа и няколко думи за музиката. Все по-често осъзнавам, че е от съдбоносно значение тя да бъде оригинална и да е дело на хора, които наистина разбират какво правят. Били Ейлиш и Финийс О'Конъл пишат текста към саундтрака „Nobody Like U“, а аранжиментът е дело на Лудвиг Гьорансон (Носител на Оскар за оригиналната музика към „Черната пантера“). Песента е изключително въздействаща и би накарала всеки зрител в салона да припява заедно с героите. Най-хубавото е, че не се е наложил превод, а имаме възможност да слушаме парчето в оригинал.

„Мей червената панда“ веднага влиза в списъка ми със задължителни заглавия за гледане тази година. В днешно време категорично имаме нужда от повече такива филми, защото светът излезе до такава степен от релси, че хората забравихме какво е да сме именно хора. Оценката ми за филма е 8/10.