Калин Терзийски сам предрекъл датата на смъртта си преди 3 години

Месец януари се оказа критичен за Калин Терзийски, и то не само заради кончината му преди дни.

На 25-и през 2023 година често етикетираният като "скандален“ писател и художник пусна в социалните мрежи фалшива новина за собствената си смърт: "Бог да прости грешната му душа“. Някои от най-близките му приятели реагираха съвсем адекватно: "Стига бе, Кайо, я се стегни“. Други го оплакаха жив, трети директно написаха, че шегата му е доста тъпа, предизвиква Съдбата и гневи Господ.

На четвъртия ден от 2025 г. Калин Терзийски отново шокира с оферта: "Приятели мили, смятах да направя изложба, но тъй като вероятно умирам, предпочитам да продам на какви да е цени трийсетте си картини, за да не стоят сами в ледения ми дом в Банкя“. Пет денонощия по-късно опроверга себе си – не умирал въпреки много високото кръвно налягане, вдигнато от вредни емоции плюс червено вино, но може да се случи всеки момент като на всички останали по света, припомня случката "Филтър".

В края на миналата седмица брат му Светослав Терзийски съобщи във Фейсбук, че Калин е починал на 22 януари. И този път това е истина. На 55 години – време, в което мъж като него би трябвало да е в разцвета на силите си, дори да е от изгубеното поколение, жертва и на старото, и на новото време.

В последните си постове във Фейсбук преди да се отправи към Отвъдното, призован или по своя воля, Калин Терзийски пусна кратки откъси от поредната си публицистика. Ето какво гласи един от тях:

"Ей, пак съм пиян, по дяволите по ангелите и по проститутките от Лъвов мост. Продължавам романа ми РОДИНА. Сега ще разкажа за прадедо Кольо Рибата, на когото е кръстен тате Кольо. Той умря в ръцете ми и каза, че иска да умре. Имам предвид тате. Беше жълт. А дедо Кольо Рибата бил бохем, пиел заедно с цар фердинанд в Дианабад, ловял пъстърва в реката, а като пропил три имущества, той купил на църквата в Димитров град, Драгалевци или Дърбант венчила от сребро за църквата. След това един бръснар му отрязал една пъпка на лицето и той умрял от рак, с изпаднало око и лице“.

Друг текст е с ирония към Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев: "В стремежа си да бъда напълно искрен, аз ще кажа, че обичам родната ни власт и искам да се любя с нея. те така те“. Видимо в последните си дни отново е бил разпънат между социалния и личния си гняв, определящи писанията му, поведението му, карикатурите му.

Буквално часове след като се разбра, че Калин си е отишъл, плъзна слухът, че сам е избрал смъртта. Бог често присъства в писанията му, макар че Терзийски никога не приемаше сериозно религиите. "Те отричат и погазват вярата, те са проявления на алчността и завистта, инструмент на властта, който тя използва за разделение и установяване на надмощие. Религиите са извънредно нагъл социален, безличностен, задраскващ човешкото и личното феномен. Добрият вярващ човек винаги ще е добър към друг добър и вярващ човек, както и към злия и невярващия – както ни е помолил да правим нашият добър Бог.“

Дали изненадващата му смърт е ирония на съдбата или поетична справедливост няма как да знаем от тази страна на битието, но Калин Терзийски остава знакова и забележителна фигура в българската литература и обществен живот.