Стив Джобс разкри какво отличава великите лидери от посредствените

Стив Джобс е известен не само с продуктите, които превърнаха Apple в една от най-влиятелните технологични компании, но и с необичайните си възгледи за управлението. Според него добрият лидер не е човекът, който непрекъснато казва на останалите какво да правят. Напротив – той създава екип от способни хора и им позволява да вземат решения.

Тази философия ясно личи в интервюта на съоснователя на Apple от 80-те и 90-те години. Джобс смятал, че една от най-големите грешки на разрастващите се компании е да назначават професионални мениджъри само защото имат опит в управлението.

В интервю от 1985 г. той разказва, че в ранните години на Apple компанията опитала точно този подход – привлякла хора с управленски опит, които да ръководят бързо увеличаващите се екипи. Резултатът според него бил разочароващ.

Най-добрите мениджъри често не искат да бъдат мениджъри

Един от най-интересните изводи на Джобс е, че най-добрите ръководители невинаги са хората, които активно преследват управленска кариера.

По думите му това често са отлични специалисти – хора, които първоначално нямат желание да управляват други, но приемат отговорността, защото разбират работата в детайли и имат ясна представа как трябва да бъде свършена.

За Джобс лидерството следователно не се свежда до длъжност, титла или власт. Необходимо е човекът начело да има достатъчно компетентност, ясна визия и способност да убеди останалите да работят за общата цел.

Идеите трябва да бъдат по-силни от йерархията

Друг принцип, който Джобс защитава през годините, е, че талантливите служители трябва да разполагат с реална свобода да вземат решения.

В едно от интервютата си той обяснява, че ако една компания иска да привлича отлични хора и да ги задържа, тя трябва да им даде възможност да влияят върху решенията. Организацията трябва да се ръководи от идеи, а не от йерархия, като най-добрият аргумент трябва да надделява независимо кой го е предложил.

Това предполага и нещо трудно за немалко ръководители – готовност служителите открито да им казват, че грешат.

В представите на Джобс силният лидер не губи авторитета си, когато чужда идея се окаже по-добра. Точно обратното – способността да позволиш на най-добрата идея да победи е част от ефективното управление.

Да наемеш умни хора, а след това да ги контролираш

На Стив Джобс често се приписва фразата:

„Няма смисъл да наемаш умни хора и след това да им казваш какво да правят.“

Тя напълно съответства на известната му управленска философия, но трябва да се отбележи, че в интернет съществуват множество версии на цитата и първоизточникът му не е толкова добре документиран, колкото други негови изказвания. Формулировката е широко разпространена в публикации за управлението и бизнеса.

Проверените интервюта на Джобс обаче показват същата основна идея: най-силните специалисти трябва да имат право да участват в решенията, а компанията не бива да се управлява единствено чрез служебната йерархия.

Високите изисквания също са част от лидерството

Свободата при Джобс никога не означавала ниски очаквания.

Той е известен с изключително високите си изисквания към служителите и продуктите. В интервю за Fortune през 2008 г. Джобс обяснява ролята си като ръководител с идеята, че задачата му не е просто да бъде удобен за хората около себе си, а да им помага да стават по-добри.

Това очертава привидно противоречивия му модел за управление: голяма свобода за способните хора, но едновременно с това изключително високи стандарти за резултатите.

Каква е разликата между великия и посредствения лидер според Джобс

От запазените интервюта и изказвания на Стив Джобс се очертават няколко основни принципа.

Посредственият мениджър разчита предимно на позицията си, контролира решенията и очаква служителите да изпълняват указанията му.

Силният лидер, според философията на Джобс, прави обратното – събира талантливи хора, поставя ясна посока, допуска спорове и позволява най-добрите идеи да победят.

Именно затова Джобс разглеждал подбора на хора като една от най-важните задачи на ръководителя. В интервю за Fortune още през 1989 г. той посочва, че Apple е полагала изключителни усилия да привлича най-добрите специалисти.

В крайна сметка неговият принцип може да бъде сведен до проста идея: великият лидер не трябва да бъде най-умният човек във всяка стая. Той трябва да създаде среда, в която най-умните хора могат да вършат най-добрата си работа.