Изкуственият интелект може да ни направи по-богати – но кой ще държи контрола?

Изкуственият интелект може да направи хората по-богати от всякога, да ускори научните открития и да поеме голяма част от ежедневните задачи. Но според анализ на Езра Клайн за „Ню Йорк таймс“ тази възможност поставя и друг въпрос: готово ли е човечеството да получи повече благосъстояние срещу постепенно отказване от контрола върху собствения си живот.

В центъра на анализа е хипотетична сделка. Хората получават евтина енергия, нови лекарства, развлечения и икономика, в която машините вършат почти всичко. В замяна те губят водещата си роля в производството, науката и управлението на обществото. Според Клайн проблемът не е само в сценария, при който изкуственият интелект унищожава човечеството, а и в по-постепенната възможност хората доброволно да му предадат все повече решения.

Свят без работа и с универсални доходи

Тази визия е представена от 27-годишния Джейкъб Коксън, който е подавал сигнали за нередности в OpenAI и Антропик. В разговор с Джон Стюарт той заявява: „Всъщност аз вярвам в тази бъдеща утопия“. След това обаче добавя: „Мисля, че работни места изобщо няма да има.“

Коксън описва общество без работни места, с високи универсални доходи и икономика, в която печалбите от напълно автоматизираното производство се разпределят между хората. Стюарт поставя под въпрос какво ще остане от усещането за лична значимост, ако машините изпълняват цялата сложна интелектуална работа.

Машините навлизат в науката

Като пример за скоростта на промяната анализът посочва публикуването от OpenAI на над 700 научни ръкописа с решения на близо 400 сложни математически задачи. Сред тях са два проблема, свързани с движението на електрони през неподредени кристали. Според разказа в анализа системите са ги решили за един следобед, въпреки че преди това никой не е имал представа как да бъдат решени.

Асоциацията за човешка математика, която има около 1000 членове, реагира с позицията: „Математиците не са искали тази работа да бъде свършена.“ Така се поставя въпросът дали научният напредък има стойност, ако хората вече не могат да разберат откритията, от които се възползват.

В друго изследване 50 сложни, непубликувани задачи по теоретична физика са дадени на усъвършенствани системи. Най-добрата от тях е решила 98 процента от задачите при разход под 3 долара за всяка. Физикът Суврат Раджу, участвал в изследването, заявява: „Откровено казано, не очаквах този ден да настъпи толкова скоро.“

Загубата на контрол може да е постепенна

Според Клайн най-вероятният риск не е един-единствен момент, в който машините внезапно се обръщат срещу хората. Той описва „постепенна загуба на контрол“ – поредица от решения, при които компаниите, правителствата и отделните хора предоставят на изкуствения интелект все повече автономия, защото това изглежда по-бързо и по-ефективно.

Този процес вече се вижда и в ежедневните приложения. Дигиталният асистент Мюз на Мета може да получи достъп до електронна поща, календар, социални мрежи, банкови сметки и облачно хранилище. След това той може да отговаря на съобщения, да прави резервации и да напомня за задачи. Удобството обаче зависи от това колко голяма част от личния си живот потребителят е готов да предостави на системата.

Анализът завършва без еднозначен отговор. Изкуственият интелект може да донесе нови лекарства, математически открития и по-лесен живот. Но остава въпросът дали материалното благополучие е достатъчно, ако хората изгубят усещането за смисъл, признание и водеща роля в собственото си бъдеще.

Източник: bgnes.bg