Легендата „Кореком“: когато обикновените западни стоки бяха невиждан лукс у нас

Малък шоколад, чието съдържание не се знае предварително, дънки, които не се продават в обикновен магазин, или касетофон с марка „Сони“ – за няколко поколения българи това не са просто стоки, а спомен за „Кореком“. Магазините се появяват през 1960 г. и бързо се превръщат в едно от най-видимите лица на социалистическия дефицит.

Името идва от френското Comptoir de Représentation Commerciale – „кантора за търговско представителство“. В тях се пазарува със свободно конвертируема валута, а не с обикновени левове. Това превръща стоките зад витрините в нещо повече от покупки: те са знак, че притежателят им има долари, близки или роднини в чужбина, право да пътува или достъп до работа извън страната.

Магазинът, в който Западът беше на една витрина

Още в първите години „Кореком“ носи значителни валутни постъпления. За периода от 1 февруари 1960 г. до 30 април 1961 г. чрез предприятието са реализирани около 608 хил. долара. Първоначално идеята е свързана и с обслужването на чужденци и чуждестранни мисии, но магазините скоро започват да привличат и български купувачи.

Асортиментът изглежда впечатляващ на фона на празните или еднообразни щандове в останалата търговска мрежа. Продават се западни цигари, уиски, козметика, дънки, обувки, часовници, фотоапарати, касетофони, телевизори, списания и играчки. Сред най-запомнящите се стоки са шоколадовите яйца с играчки, останали в езика като „корекомски яйца“.

В магазините попадат и български стоки, които иначе трудно се намират в страната – продукция, предназначена за износ, но върната на вътрешния пазар срещу валута. Така „Кореком“ едновременно показва какво липсва на обикновения пазар и как държавата се опитва да привлече твърди пари.

Цената на достъпа

През 1974 г. постановление на Министерския съвет официално определя дейността на предприятието: продажба на български и вносни стоки, автомобили, резервни части и дори недвижими имоти срещу чужда валута. По-късно режимът за български граждани е допълнително формализиран. От 1986 г. покупките се извършват чрез банков превод или личен чек, придружен от чекова карта и паспорт.

В русенски документи от края на 70-те години са посочени касетофони за 80–120 долара, часовници „Сейко“, уиски „Джони Уокър“ и хладилници. За човек, който получава заплатата си в левове, цената не е просто висока – тя е недостижима без достъп до валута. Затова пред магазините се раждат опашки, посредници и неофициална търговия.

„Тези магазини са били като някакво вълшебно място за хората по времето на социализма“, разказва Толя Чорбаджиева, ръководител на русенския клон на Държавния архив.

Краят на витрината

В Русе, който е граничен град с международен транспорт и речен трафик, е имало седем магазина „Кореком“. В последните три дни преди закриването им през април 1991 г. клиентите харчат над 100 хил. долара – четири пъти повече от оборота за обичаен тридневен период.

След политическите и икономическите промени западните стоки постепенно излизат от специализираните магазини и влизат в обикновената търговия. „Кореком“ губи ролята си на единствен прозорец към света, но остава като памет за време, в което шоколадово яйце, чифт дънки или японски касетофон можеха да изглеждат като невиждано богатство.

Източници: new.bnr.bg, bta.bg, darikradio.bg