Франсоа Трюфо: странностите на един обсебен киноман

Когато през 1968 г. най-сетне открива биологичния си баща, Франсоа Трюфо стига до дома му, изчаква го и го вижда. Но не се представя. Вместо това прекарва вечерта в кино, където гледа „Златната треска“ на Чарли Чаплин. Случката звучи като сцена от негов филм, но е част от живота на режисьора, починал на 21 октомври 1984 г. на 52 години от мозъчен тумор.

Киното вместо училище, дома и почти всичко останало

Трюфо е роден на 6 февруари 1932 г. в Париж и до десетгодишна възраст е отгледан основно от баба си. Когато остава без нея, заживява с майка си и доведения си баща. По-късно описва детството си не като история на физическо насилие, а като време, в което се е чувствал „нелюбим или просто пренебрегван“.

Отговорът му на тази самота е киното. Като ученик редовно пропуска занятия, за да гледа филми в малките парижки киносалони, включително на сутрешни прожекции. Някои заглавия гледа по 14 или 15 пъти. В дневник записва по три филма на ден и по три книги на седмица. По-късно самият той разказва, че първо е искал да бъде писател, после филмов критик, а накрая е решил да прави кино.

Манията му има и съвсем практични последици. Когато основава филмов клуб, натрупва дългове и на 16 години открадва пишеща машина от работното място на баща си, за да плати сметките. Заради кражбата е отведен в полицията и изпратен в парижки център за наблюдение на непълнолетни. Филмовият критик Андре Базен се намесва за освобождаването му и му помага да започне работа.

Човек на крайностите

Трюфо не е просто упорит киноман, а човек, който често стига до крайности. След като е арестуван за дезертьорство от армията, прави опит за самоубийство. По-късно превръща болезнените преживявания от младостта си в основа на „Четиристотинте удара“ – филма, който през 1959 г. го превръща в един от символите на френската Нова вълна.

Той е и необичайно потаен. В същото време събира почти всичко, което преминава през ръцете му – билети за кино, журналистически пропуски, бележки за кастинги и писма. Тази страст към архивирането съжителства с неспособността му да овладее английския език. Въпреки многократните курсове той така и не го научава добре, което усложнява работата му по „451 градуса по Фаренхайт“.

Личният му живот също е белязан от крайности. Трюфо има връзки с редица актриси, сред които Жана Моро, Катрин Деньов, Жаклин Бисе, Изабел Аджани и Фани Ардан. Забележителното е, че често запазва дълбока близост с тях и след края на любовните отношения. Той е едновременно срамежлив и настойчив, романтичен и обсебващ – качества, които пренася и в героите си.

Превръщал живота си във филм

Най-странното у Трюфо може би е, че почти не разделя живота от киното. Детството му става материал за Антоан Дуанел, приятелствата му – за героите, а любовите му – за цели сюжети. Затова неговите филми изглеждат лични, без да бъдат просто дневник.

Трюфо оставя 21 пълнометражни филма и една репутация, изградена върху противоречие: бил е яростен критик на старото френско кино, но като режисьор постепенно заменя нападателността с щедрост. В неговия случай странностите не са украшение към характера, а двигателят, който го отвежда от парижките киносалони до историята на световното кино.

Източници: tcm.com, newyorker.com, criterion.com