7 цветя, които можете да засадите до края на октомври

Докато градината постепенно губи летните си цветове, краят на октомври оставя време за засаждане на растения, които ще цъфтят през зимата или в началото на пролетта. Сред подходящите избори са зимните теменужки, стенните теменужки, незабравките, белисът, примулите, нарцисите и лалетата.

Цветя за цвят още през студените месеци

Зимните теменужки са практичен избор за лехи, балкони и саксии. Те понасят хладното време и при мека зима могат да запазят цветовете си за дълъг период. Засаждат се в пропусклива почва, на слънчево или леко засенчено място.

Стенните теменужки се засаждат през есента като млади растения. Те образуват компактни туфи и цъфтят през пролетта, а цветовете им се съчетават добре с лалета и други луковични растения.

Незабравките могат да се използват за запълване на предната част на цветните лехи. Според BBC Gardeners’ World Magazine те се развиват добре в комбинация с по-високи лалета и стенни теменужки и лесно се разпространяват в градината при подходящи условия.

Белисът, познат и като дребна маргаритка, е сред пролетните сезонни растения, които могат да бъдат засадени в лехи или контейнери през октомври. Ниските му туфи са подходящи за очертаване на пътеки и цветни композиции.

Примулите предпочитат умерено влажна почва и място с утринно слънце или частична сянка. Те са подходящи за засаждане в градината и в саксии, стига водата да не се задържа около корените.

Луковици за пролетен цъфтеж

Нарцисите се засаждат като луковици през есента. Те са сред най-надеждните пролетни цветя и могат да се оставят в почвата за повторен цъфтеж през следващите години. Добре е да се избира място с достатъчно светлина и оттичане.

Лалетата също могат да бъдат засадени до края на октомври. По данни на Кралското градинарско дружество есента е основният сезон за засаждане на пролетноцъфтящи луковици, а за лалетата засаждането може да продължи и през ноември. „Продължете да засаждате пролетноцъфтящи луковици“, съветва дружеството в календара си за октомври.

Общото правило е луковицата да бъде поставена на дълбочина около два до три пъти собствената ѝ височина, с острата част нагоре. За съдове е необходим отвор за оттичане, а при тежка и влажна почва е добре да се подобри дренажът с подходящ субстрат или едър материал.

Градинарите трябва да избират твърди луковици без плесен и меки участъци. Засаждането не бива да се извършва в преовлажнена почва или непосредствено преди продължителни студове. При различните райони сроковете могат да се изместят според температурите и състоянието на земята.

Източници: tollbit.gardenersworld.com, theguardian.com