Рискуваме да останем без квалифицирани лекари

Публикувана: 5 Декември, 2011 12:22
2 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1653
ШРИФТ ПЕЧАТ

Благодарение на липсата на доктрина за реформи в българското здравеопазване (в частност в медицинската експертиза) страната ни рискува да остане без квалифицирани лекари в близките години. Политиката на негативно отношение и тотално оплюване  на труда на  българския лекар ще доведе само до едно – до липса на доверие между лекар и пациент.

Това се казва в отворено писмо, подписано от 152  лекари - членове на Сдружението на лекарите от медицинската експертиза  в България. Писмото е изпратено до председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов и до медиите.

Предоставяме на читателите пълният текст на писмото:

 

Това обръщение е провокирано от изказването някои синдикални лидери и политически личности, че ТЕЛК са мафиотски структури и техните решения се раздават срещу подкупи, подаръци и т.н.

           В системата на медицинската експертиза работят висококвалифицирани лекари с придобита една или две основни клинични специалности и не по-малко от 5 г. стаж по специалността. Оформянето на един лекар-клиницист като експерт изисква работа не по-малко от 4-5 години в системата на медицинската експертиза и непрекъснато следене на новостите в съответната специалност. Трудът на лекарите в ТЕЛК и НЕЛК е силно непривлекателен поради няколко причини:

- ниско заплащане – към 01.02.2011 г. средната заплата на лекарите в ТЕЛК е приблизително 580 лв. - невъзможност за реализиране на допълнителни доходи поради забраната на чл. 25 и чл. 106 от Закона за здравето - невъзможност за допълнителна текуща квалификация по специалността поради липсата на възможност за отсъствие на един от членовете на ТЕЛК - формирането на обществено мнение за наложени корупционни практики в системата на медицинската експертиза, за което допринасят изказванията на няколко поредни министри на труда и социалната политика и управители на НОИ, включително и настоящите, а фактите, които те изнасят са много далеч от истината - налагането през последните години на финансови санкции под формата на ревизионни актове (при промяна в оценката от по-вишестоящия орган – НЕЛК или административен съд) без доказване на съответната вина.

           За съжаление голяма част от социалните проблеми на прехода бяха и продължават да бъдат решавани за сметка на издадения от органите на медицинската експертиза административен акт -  Експертно решение на ТЕЛК. През 2000 г. влезе в сила промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО), която позволи преизчисляването на придобитата пенсия по изслужено време и стаж в инвалидна пенсия. Това доведе до лавинообразно покачване на хората, чакащи за освидетелстване в ТЕЛК и то предимно на тези в пенсионна възраст. Рязко се увеличи броят на освидетелстваните лица до 250 000 годишно през 2003-2005 г., което значително претовари системата. Решението на ТЕЛК стана заветна цел за много граждани на възраст, близка до пенсионната, на които не достигат съответната възраст или трудов стаж за придобиване на пенсия. Наложи се с цел редуциране на броя на инвалидите да се промени Наредбата за медицинска експертиза и Методиката за оценка на отправните точки (определяне на % трайно намалена работоспособност) в посока занижаване или премахване на оценката на редица социално-значими заболявания като дискова херния, остеопороза и др. С цел контрол върху експертизата се извършиха промени в Закона за здравето и в ТЕЛК влязоха лекари-представители на НОИ, които участват в заседанията като пълноправни членове. Създадени бяха и Медицински комисии по чл. 98 от КСО, които контролират ЕР на ТЕЛК и ги обжалват пред НЕЛК. Поради липса на желаещи за работа в медицинските комисии и в комисиите на ТЕЛК, чиито работодател е НОИ, възникна парадокса от работещи „контрольори” със специалности като  физиотерапия, УНГ, дерматология и т.н., чиито опит и квалификация са далеч под възможността за експертна преценка на работоспособността.

          За хората, запознати със здравния статус на населението звучи несериозно финансовите проблеми на НОИ да се приписват на „увеличения” брой инвалиди. По данни на НЦЗИ (понастоящем НЦОЗА) броят на освидетелстваните от ТЕЛК за временна и трайна неработоспособност  и по други поводи (Защита по Наредба № 5, причинна връзка и т.н.) е както следва:

 

Година

Брой освидетелствани и преосвидетелствани

лица

Брой първично освидетелствани

(инвалидизирани)

лица

Брой първично освидетелствани

(инвалидизирани)

лица (над 50% тнр с право за пенсия)

2001

176 947

79 803

62 513

2004

241 671

133 251

78 645

2010

182 915

63 087

32 468

 

 Нелепо и меко казано арогантно е да се обвиняват лекарите от ТЕЛК за завишения брой пенсии по инвалидност когато:

- българите с онкологични заболявания са около 270 000 и само през 2009 г. има  34 712 са новорегистрираните случаи (по данни на Националния раков регистър) - броят на диабетно болните е около 320 000 - страдащите от различни форми на астма са около 200 000 - преживелите миокарден инфаркт през 2009 г. са около 12 000 - болните от множествена склероза са около 4 500 - броят на пациентите с болест на Паркинсон е около 16 000 - пациентите с хронична бъбречна недостатъчност са около 15 00, като от тях около 2 500 са на хемодиализа - към момента около 1,8 милиона са хипертониците в България, като от тях 7% са деца. - Няма статистика за болните от аутизъм, лицата в будна кома, пациентите с ИБС, преживелите мозъчно-съдови инциденти, хората с увреждания на опорно-двигателния апарат - България е на първо място в ЕС и на едно от първите места в света по смъртност от сърдечно-съдови заболявания – 65,4% от общата смъртност (данни на СЗО).

       На фона на тази плачевна статистика по сведение на Дирекция „Пенсии” към НОИ към 30.06.2010 г. броят на лицата в работоспособна възраст, получаващи пенсия по инвалидност е 262 228 души, от които поради общо заболяване 257 138 и поради трудова злополука или професионално заболяване – 5 090. Останалите до 800 000 (или до 1 000 000 по думите на вицепремиера г-н- Дянков) са хора в неработоспособна възраст, т.е. пенсионери. Лицата с над 71% трайно намалена работоспособност получават два вида инвалидна пенсия – по инвалидност и социална пенсия по инвалидност (т.е. 25% от размера на социалната пенсия за страната).

       Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, който гласи, че обжалването на ЕР на ТЕЛК не спира плащанията по него. Приемането на този популистки текст в момента далеч не е актуален, тъй като благодарение на структурните промени, осъществени в НЕЛК, всички обжалвани експертни решения се разглеждат в законоустановения срок.

       Истерията по криминализиране на работата на лекарите от ТЕЛК достигна кулминацията си  с внесените за разглеждане отново поправки в чл. 110 ал.1 т.1 от КСО, отменени в средата на 2010 г. след продължителна борба от страна на членовете на Сдружението, според които при отмяна на решение на ТЕЛК от горестоящия орган НЕЛК, сумата изплатена като пенсия (по вече обжалван административен акт) се връща от лекарите от ТЕЛК. Ами тогава нека искаме и съдиите да плащат ревизионен акт при отменена присъда на по-висока инстанция.

       Общественото мнение се манипулира и с примери за драстичния брой на хората с увреждания, които работят. На фона на ниските доходи и още по ниските пенсии как би могъл да преживее един инвалид с пенсия от 150 лв. месечно, особено ако има остатъчно запазена трудоспособност?

         В страните от Европейския съюз се отпускат милиарди за социална адаптация на хората с увреждания и създаването на условия за връщането им на пазара на труда чрез приспособяване на нови работни места, облекчения за работодателите, които създават места за инвалиди, тестване на остатъчната работоспособност, усвояване на нови сръчности и умения. Пенсии по инвалидност се изчисляват и изплащат съобразно нуждите и остатъчната работоспособност. Общността има законодателна рамка за принципа на равни възможности в трудовия процес чрез компенсации при адаптирана работна среда, помощи и персонална подкрепа. В България – обратно. На човека с увреждане се гледа като на натрапник, като на лице, пречещо за реализация на нормален работен процес, като на лъжец и мошеник. Малко са работодателите, които назначават на работа лица с увреждания – напротив, представянето на ЕР на ТЕЛК е повод за съкращение на всяка цена и при първа възможност. Правото на труд е гарантирано от Конституцията на Р България, а мястото на медицинската експертиза е да даде медицинска оценка на функционалния дефицит на органите и системите, засегнати от определено заболяване. Ролята на МТСП и социалните служби е да определи дали това лице може да се реализира на пазарна на труда и как.

         От няколко години, експертите, работещи в системата на медицинската експертиза, се опитват безуспешно да убедят властимащите в необходимостта от радикална реформа в законодателството, касаещо хората с увреждания и в оптимизиране на системата на медицинската експертиза. Години наред Министерството на здравеопазването като щраус се мъчи да си зарови главата в пясъка и да не предприеме никакви мерки относно оптимизиране на структурите на медицинската експертиза. Разработеният и предложен на МТСП модел за социално-медицинска оценка на хората в неработоспособна възраст срещна жесток отпор от страна на Агенцията за социално подпомагане. Направен бе от Агенцията разчет за необходимостта от 36 млн. лева годишно за издръжката на структури, които да обслужват 30% от хората с увреждания. (За сведение към момента средствата, разходвани от МЗ за издръжка на органите на медицинската експертиза са около 6,5 млн. лева).

         В условията на финансова криза и дефицит на средства, настъпили в следствие на неправилното управление на пенсионните фондове, се прави опит вината да хвърли изцяло и единствено на органите на медицинската експертиза. Приемането на модел за преминаване на органите на медицинската експертиза към НОИ крие следните рискове:

- пренебрегване на принципа за конфликт на интереси – т.е. ще отпускаме толкова инвалидни пенсии, колкото пари има в хазната на НОИ - липса на обучени лекари (или изобщо на лекари), които имат желание да работят под диктата на чиновници без медицинско образование - пренебрегване на принципите за независимост и обективност на медицинската дейност (каквато е и медицинската експертиза).

            И понастоящем НОИ упражнява своите контролни функции върху експертните решения чрез техни представители в ТЕЛК и НЕЛК и Медицински комисии по чл. 98 от КСО.

                     Вместо да се премества механистично системата на медицинската експертиза към НОИ, крайно време е някой да чуят нашите прагматични експертни предложения, а те са прости и лесно изпълними, доказани в практиката и изискващи минимален финансов ресурс:

1. Да се премине към спешно преструктуриране на органите на медицинската експертиза – единна административна структура НЕЛК, ТЕЛК, РКМЕ в системата на МЗ, което ще доведе до ефективен контрол 2. Да се актуализира и осъвремени методиката на заплащането на лекарите в ТЕЛК и НЕЛК съобразно дейността, която извършват – т.е. те бъдат третирани като „експерти”, а не като „членове” на ТЕЛК и НЕЛК 3. Да се извършат необходимите промени в законодателството (включително премахване на ал. 9 от чл.112 на Закона за здравето),  които да гарантират, че пенсия по инвалидност ще бъде предоставена само на хора в работоспособна възраст, при съответните условия и след съответната преценка на възможността за пълното им или частично връщане на пазара на труда. Останалите плащания като добавка към пенсията (т.н. „социална” пенсия за инвалидност и др.) са в сферата на социалните плащания и само излишно натоварват осигурителния институт. Тук е ролята на МТСП и неговите структури – Агенция по заетостта, Дирекция „Инспекция по труда”, службите по трудова медицина. 4. Да се съдейства за бързото изграждане на единната информационна система на медицинската експертиза, която единствена ще доведе до прозрачност на процесите по експертизата и взаимовръзката с останалите институции (НЗОК, НОИ, МТСП) с цел контрол на процесите в реално време и оптимизиране на финансовия ресурс. Експертното решение на ТЕЛК да отразява само медицинската оценка на даденото лице по отношение на функционалния дефицит на засегнатите органи и системи, тя да се използва за неговото правилно трудонасочване и вторична профилактика на остатъчната му работоспособност, а да не бъде панацея към всякакъв вид социални плащания и бонуси. Социалните нужди да бъдат обект на социална оценка.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Цветан Цветанов
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов коментира искането на лидера на БСП Корнелия Нинова за замразяване на депутатските заплати.
По-добре е депутатът да получава заплата от българската държава, отколкото да го направиш хрантутник на някой холдинг или определени икономически кръгове."

Още бисери