Страшна аномалия: Изчезва природен феномен в Пирин

Българският микро-ледник в местността „Голям казан“ в Пирин изчезва заради глобалното затопляне. Това тревожно съобщение направи пред вестник „Телеграф“ климатологът проф. Георги Рачев.

Топенето на вечния лед е индикатор, че става все по-топло и ледът изчезва по-бързо, отколкото снегът се натрупва през зимата.

Според климатолога, ако тази тенденция се запази, след 5-6 години няма да я има преспата, която, откакто се правят изследвания и се познава Пирин, винаги е била там.

Връх Вихрен

Ледник Снежника се намира по най-голямата северна стена на в. Вихрен. Той е един от двата микро-ледника в Пирин.

Микро-ледник Снежника се намира в циркуса Големия Казан, непосредствено в подножието на североизточната стена на вр. Вихрен (2410-2450 м н. в.). Другият микро-ледник лежи в най-високата част на циркус Бански суходол, под северната стена на карстовия ръб Кончето (микро-ледник Бански суходол, 2610-2700 м н. в.).

„От научна гледна точка това е снежник. Понеже мястото е много закътано и до него не стига слънце и е студено, там винаги има сняг, който дочаква следващия. Дебелината на леда преди години обаче достига 10 метра. А сега е останало едно парченце“, разказва проф. Рачев, който преди няколко дни лично заснема Снежника. От ледника е останало едва 15 % от онова, което климатологът помни преди десетилетие.

„В центъра на снимката- ниско долу в основата на скалата се вижда светло петно с леко по-тъмни ивици и това е снега, а пред него има каменен вал, който е по-тъмно оцветен. Преди години до там стигаше леда, разказва още проф. Рачев.

Горите от Мура

Изследванията, които се провеждат от катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ показват, че заради затоплянето и гората се “изкачва” все по-нависоко в Пирин планина. Специалистите забелязали, че гората се качва във височина, точно заради по-топлото време.

Бялата мура расте на 2, 200 метра по южните склонове на планината.

„Може да се каже, че горната граница на гората за последните 20 години в някои участъци се е изкачила на 50-80 метра по-високо, което е много“, уточнява ученият.

Количеството дъжд

Валежите в България са под нормата от август месец насам. И август, и септември, а и октомври ще изпратим с дъждове значително под обичайното. Същевременно октомври месец си отива с температурна аномалия между 3 и 4 градуса над нормата.

“Липсата на дъжд ще се отрази на земеделските култури, тъй като трябва да се сеят есенниците”, прогнозира професорът.

“Няма влага в горния почвен слой. По-малко вода има в язовирите, а и в планината е сухо. Всичко е изсъхнало и е станало буквално като кибрит. Всякакво палене на открито може да предизвика пожар”, алармира климатологът.

Зимата с градус по-топла

Зимата в България се очаква да бъде с градус над нормата, сочат дълосрочните прогнози на световните метеоцентрове. Над Балканите тя няма да е толкова крещящо топла, каквато се очертава да бъде в Централна и Западна Европа.

Очаква се също така студеният сезон да е с нормални и малко под нормалното валежи. Въпреки че учените очакват зимата да е по-мека от обичайното, това не означава, че няма да има валежи, виелици, поледици, скреж и скъсани проводници. Честотата на тези явления обаче ще става по-малка. Дъждовете ще преобладават в низините за сметка на снега. Продължителността на негативните метеорологични явления ще бъде сравнително по-ограничена. Именно в това ще се състои малко по-топлата зима, която очакваме.

2019 г. - сред най-жарките години

2019 ще се нареди сред най-жарките години, откакто се водят метеорологични наблюдения. Тази година няма да бие рекорда по горещина от 2016 , но много ще се доближи до нея и ще заеме второ или четвърто място в класацията. 2016 година отбеляза положителна аномалия от 1 градус над температурата от доиндустриалната епоха.

2019 година ще се доближи много близко, но няма да се коронова като най-топлата по една проста причина - в момента го няма Ел Ниньо. Това е природно явление в екваториалната част на Тихия океан, което допълнително затопля повърхността на океана с градус-два над нормата и то на няколко десетки милиона квадратни километра. Откакто се водят метеорологични наблюдения, климатолозите отчитат, че последните 4 години (от 2015 насам), попадат в топ пет на най-топлите.