Фолк певица разкри как е работила с мутрите през 90-те

Преди Ели Валенкова да придобие популярност от малкия екран, България дори не подозираше за съществуването ѝ. За зрителите на „Шоуто на Слави“ тя бе само един анонимен персонаж, лансиран като универсална певица и изгора на Мариян Бачев в скечовете му за кръчмаря Вуте. Толкова. Нито лице, нито тяло, нито глас. И в един прекрасен ден във Велико Търново пред актьора изненадващо се представя красива жена - оригиналът.

Малко след това Ели вече има привилегията да седне на култовото диванче, да подари на Трифонов трофейна глава на млада кошута-девственица, да го покани на лятно турне и дори да си размени целувки с него. Зрителите приемат това за обещаващо начало на връзката им. В интимен план обаче, тя приключва с въпросната целувка за сметка на доброто приятелство, пише Шоу Блиц.

Тези дни Ели Валенкова отново е на екран. Раздава „елидолари“ - печатаната от нея крипто валута и разказва как е „скъсала синджира“. Това всъщност е заглавието на най-новата ѝ песен, заснета и на видеоклип. Ето какво сподели тя за кариерата и живота си в интервю за Шоу Блиц.

- Г-жо Валенкова, известна сте повече като загадъчната любима на Вуте, но малцина знаят коя сте всъщност?

- Родена съм във Велико Търново. От дете се занимавам с музика. Дядо ми беше майстор на тъпана в народните оркестри. Човекът, който ме откри и ми даде първите уроци, се казва Цветан Цветанов. От него чух да казва за мен: Един ден от това момиче ще стане голяма певица. Това всъщност беше мечтата ми, да пея , но завърших „ Техникум по обществено хранене“.

- Станахте ли готвачка?

- Не, защото ме избраха за солистка в оркестъра на най-известния музикант във Велико Търново Димитър Димитров-Комуто. Бях още ученичка като тръгнах по участия. Пеех хитовете на Лили Иванова и Петя Буюклиева в най добрите ресторанти и барове на града. Ходех и по сватби. Циганските бяха истинско изпитание за музикантите. Продължаваха по три дни. Справях се добре. Публиката и колегите ми ме харесваха. Когато оркестърът тръгна за чужбина обаче, родителите ми не ме пуснаха. Прецениха че съм още малка.

- Сега сте в отбора на фолк изпълнителите. Защо сменихте жанра?

- Парите не бяха в естрадата. Тя беше гладна музика. Дойдох в София и запях: „Камбаните звънят“, „Седем бели коня“ в елитния „ Фолк клуб форум“. Беше периодът на мутрите, на големите бакшиши. Доста герои от подземния свят, с които тогава се запознах, вече не са между живите. Наскоро гръмнаха последния бос, при който съм работила. Мутрите умееха да се забавляват и да пръскат пари. Никога не съм имала проблеми с тях. Напротив, уважаваха ме, на ръце ме носиха. Тръгвала съм си с по 2000 германски марки на вечер. Косата ми беше цялата с набучени фунийки от банкноти.

- Били са добри времена?

- Запознах се Радо Шишарката. Той ме покани, заедно с Тони Дачева, да пеем в една поредица негови албуми. Добих популярност. Българите в Брюксел ме поканиха за концерт. Стоях десет дни, за да пея една вечер. Там, за да направиш парти, трябва да имаш разрешение от общината и съседите. По едно време дойде полиция. Някой сигнализирал. Органите на реда предупредиха: Не спрете ли купона, при следващото идване ще глобим трима, произволно избрани, по двеста евро. Собственичката на заведението обаче, бе вече в такова настроение, че реши да продължим. Каза, че ще плати глоба за всеки клиент, ако трябва.

- Къде другаде по света сте работили?

- Седем пъти съм била в Швейцария. Там публиката беше от наши хора-балканци.

- Какво искаха да слушат?

- Песните, които се пеят тук, там не вървят. Искат други, съвсем непознати. Учат се на място. Работи се по осем-девет часа на вечер. До сутринта. Оставаш без глас.

- Струва ли си?

- Парите бяха добри. Някой, дойде за едно кафе, и като ме чуе, дава хиляда франка бакшиш. С много работа успях да си купя жилище, кола... И ето, че дойде времето да си направя клип.

- Какво представлява той? Разкажете повече за новата си песен „Късай синджира".

- Преди години касетки с кавъри на чужди песни, изпълнени от мен, се въртяха по битаците. Но сега реших да запиша нещо по моя музика. Така се роди „Късай синджира“. Аранжимента е на „Мюзик саунт“ а текста на –Николета Чолакова-Никол, която е работила с Азис, Бони и други известни изпълнители. Илия Георгиев пък, който е гласа на „Биг Брадър“ , се включи с рап вариации. „Скъсай синджира“ е всъщност провокация към онези, които държат любовта си в окови.

- Как се почувствахте в „Глобуса на смъртта“ на цирк „Балкански“, в който е заснета част от клипа?

- Идеята беше на Велизара Балканска. Рокерите от Колумбия веднага се съгласиха да участват в авантюрата. Влязох в металния глобус, който има диаметър пет метра и трима мотористи се завъртяха над главата ми със скорост деветдесет километра в час. Не знам някой друг певец да е правил такова нещо. Наоколо всичко се тресеше. Стоях в центъра на глобуса, боса, абсолютно неподвижна и се усмихвах. Картината беше изцяло в духа на песента, в която се казва: „Пак съм на тясно“ .

- Струва ли си да се правят тези жертви и толкова разходи, след като от този клип няма да има никаква възвращаемост?

- Така е. За да го излъчат телевизиите искат още пари. Например 3000 лева за 100 пъти. Но човек трябва да остави нещо след себе си. Да го видят хората. Клипът е една добра инвестиция. Дори мисля за следващия. Животът не спира, нищо, че времената са сложни.

- Мислили ли сте някога да се откажете?

- Никога. Въпреки, че сега е най-трудно. Работим само в петък и събота, докато преди го правихме всеки ден. Пеенето беше основната ни работа, издържали сме се с него. Днес доста колеги са принудени да се преквалифицират и да се изхранват с друго.

- Не се ли притеснявате, че това може да се случи и на вас?

- Зная, че от певица всичко става. Но от чистачка не става певица. В крайна сметка аз имам и друга професия. Добра кулинарка съм. Може да дойде време да пея над тенджерите, но още е много рано.