Телескопът "Хъбъл" показа детайли от експлозията на гигантска звезда

Телескопът "Хъбъл" показа в детайли експлозия на гигантска звезда, предаде Ройтерс.

Преди около 11,5 милиарда години далечна звезда, приблизително 530 пъти по-голяма от Слънцето, умира в мощна експлозия и се образува свръхнова. Това е документирано в подробности от телескопа, пише БТА.

Изследователи съобщиха, че телескопът "Хъбъл" на НАСА е успял да заснеме три отделни изображения, обхващащи период от осем дни. Те започват само часове след експлозията - още по-забележително постижение, като се има предвид колко отдавна и далеч се е случило това.

Изображенията са открити при преглед на архиви от 2010 г. от наблюденията на "Хъбъл", казва астрономът Вънлей Чън от университета на Минесота, водещ автор на изследването. То е публикувано в списание "Нейчър".

Изображенията за първи път показват охлаждане на свръхнова бързо след първоначалната експлозия и дават задълбочен поглед върху нея в толкова ранен етап от историята на Вселената, когато тя е била по-малко от една пета от настоящата си възраст.

Through a “trick” of light-bending gravity, Hubble captured three different moments in the explosion of a very far-off supernova—all in one snapshot! Einstein would be proud—he predicted this phenomenon, called gravitational lensing: https://t.co/bRrUv9Mszo pic.twitter.com/WG2BHidodC

— Hubble Space Telescope (@HubbleTelescope) November 9, 2022

"Свръхновата се разширява и охлажда, така че нейният цвят се променя от горещо синьо до хладно червено", казва професорът по астрономия и съавтор на изследването Патрик Кели от университета на Минесота.

Обречената звезда - вид, наречен червен свръхгигант, живее в галактика джудже и експлодира в края на сравнително кратката продължителност на живота си.

"Червените свръхгиганти са светещи, масивни и големи звезди, но те са много по-хладни от повечето други масивни звезди - и затова са червени", обяснява Чън.

Първото изображение, което е от около шест часа след първоначалния взрив, показва началото на експлозията, която е сравнително малка и изключително гореща - около 99 725 градуса по Целзий. Второто е от около два дни по-късно, третото - от около шест дни след това. На второ изображение експлозията е само една пета по-гореща, отколкото в първото. На третата снимка е само една десета по-горещо отколкото на първата.

Остатъкът от избухналата звезда най-вероятно е станал невероятно плътен обект, наричан неутронна звезда, казва Чън.

Благодарение на силни гравитационни лещи телескопът "Хъбъл" успява да получи три изображения от различни моменти след експлозията. Огромната гравитационна сила на галактически куп, разположен пред експлодираща звезда от гледна точка на Земята служи като леща - пречупва и увеличава светлината, излъчвана от свръхновата.

"Гравитацията в галактическия куп не само пречупва светлината, но също така забавя времето за пътуването ѝ, защото колкото по-силна е гравитацията, толкова по-бавно се движи часовникът", обяснява Чън.

"С други думи, излъчваната светлина от източник зад лещата може да премине през множество пътища към нас и след това ние виждаме многобройни изображения на източника."

Патрик Кели нарича способността да се види бързото охлаждане на свръхнова в един набор от изображения "абсолютно невероятно".