От 300 години тълкуваме погрешно основен закон на физиката на Нютон

Когато през 1687 г. Исак Нютон изписва върху пергамент своите вече известни закони за движение, той е можел само да се надява, че ще ги обсъждаме три века по-късно.

Написвайки ги на латински, Нютон очертава три универсални принципа, описващи как се управлява движението на обектите в нашата Вселена, които са преведени, транскрибирани, тълкувани и обсъждани надълго и нашироко.

Но според един философ на езика и математиката може през цялото време да сме интерпретирали точната формулировка на първия закон за движението на Нютон малко погрешно, предава ScienceAlert.

Философът от Virginia Tech Даниел Хоук държи да поправи грешното тълкувание, след като открива това, което той описва като "тромав неправилен превод" в оригиналния английски превод от 1729 г. на латинските принципи на Нютон.

Въз основа на този превод безброй академици и учители оттогава тълкуват първия закон за инерцията на Нютон, гласящ, че обект ще продължи да се движи по права линия или ще остане в покой, освен ако не се намеси външна сила.

Това е описание, което работи добре, докато не разберете, че външните сили постоянно действат - нещо, което Нютон със сигурност е взел предвид в своята формулировка.

Преразглеждайки архивите, Хоук осъзна, че това обичайно перифразиране включва погрешно тълкуване, което остава незабелязано до 1999 г., когато двама учени се докосват до превода на една латинска дума, която е била пренебрегната: quatenus, което означава „доколкото“, не освен ако.

За Хоек това е от значение. Вместо да описва как даден обект поддържа движението си, ако върху него не са въздействали сили, Хоук казва, че новото четене показва, че Нютон е имал предвид, че всяка промяна в движението на тялото – всяко сътресение, потапяне, завъртане и тласък – се дължи на външни сили.

„Като поставиха тази една забравена дума [доколкото] обратно на мястото, тези учени възстановиха един от фундаменталните принципи на физиката в първоначалния му блясък," Хоук обяснява своите открития, публикувани академично в изследователска статия от 2022 г.

Тази изключително важна корекция обаче така и не се прилага. Дори сега може да се пребори да заеме мястото си в наука, заради вековете на повторение.

„Някои намират моето четене за твърде диво и нетрадиционно, за да го приемат на сериозно," Хоук отбелязва. "Други смятат, че това е толкова очевидно правилно, че едва ли си струва да се спори за него."

Обикновените хора може да се съгласят, че звучи като семантичен проблем. И Хоук признава, че повторното тълкуване не е и няма да промени физиката. Но внимателното разглеждане на собствените писания на Нютон изяснява какво е мислил математикът-пионер по това време.

„Много мастило беше разлято по въпроса за какво всъщност служи законът за инерцията," обяснява Хоук, който като ученик е бил озадачен какво е имал предвид Нютон.

Ако вземем преобладаващия превод на обекти, движещи се по права линия, докато сила не ги принуди другояче, тогава това повдига въпроса: защо Нютон би написал закон за тела, свободни от външни сили, когато няма такова нещо в нашата Вселена, когато гравитацията и триенето присъстват винаги?

„Целият смисъл на първия закон е да се заключи съществуването на силата,“ Джордж Смит, философ от университета Тъфтс и експерт по писанията на Нютон, каза на журналистката Стефани Папас за Scientific American.

Всъщност Нютон дава три конкретни примера, за да илюстрира своя първи закон за движението: най-проницателният, според Хоук, е пумпалът, който, както знаем, се забавя, докато се върти, поради триенето на въздуха.

„Давайки този пример," Хоук пише, „Нютон изрично ни показва как Първият закон, както той го разбира, се прилага към ускоряващи се тела, които са обект на сили – това се отнася за тела в реалния свят."

Хоук казва, че тази преработена интерпретация връща една от най-фундаменталните идеи на Нютон, която е била напълно революционна по онова време. Тоест всички планети, звезди и други небесни тела се управляват от същите физически закони като обектите на Земята.

"Всяка промяна в скоростта и всяко накланяне в посоката," разсъждава Хоук – от рояци атоми до въртящи се галактики – „се управлява от първия закон на Нютон.“