Живеем ли за уикенда? Психолози дават съвети как да подобрим седмицата си

„Всички работим за уикенда“, пеят Loverboy, и вероятно мнозина ще се съгласят. Но ако прекарваме по-голямата част от седмицата в очакване тя да свърши, а не в реално преживяване, това не е особено удовлетворяващ начин на живот. Така смятат и психолозите, които подчертават, че истинското щастие се крие в това да намираме смисъл и радост в делничните дни, а не само в почивните.

„Съвсем разбираемо е хората да гледат към уикенда с нетърпение, но не мисля, че това е най-пълноценният начин да изживеем живота си“, казва д-р Джеймс Павелски, професор в Центъра по позитивна психология към Университета на Пенсилвания. „Ако се фокусираме само върху това, което предстои, изпускаме настоящето.“

Как да направим седмичните дни по-вълнуващи?

Дори и да не сте на мечтаната работа, има начини да направите седмицата по-интересна. Павелски препоръчва да включим активности, които ни носят удоволствие – не само през уикенда, а и в делничните вечери. Вместо да се приберем и да се отпуснем на дивана (нещо, което самият той признава, че му се случва), по-добре е да насочим енергията си към нещо ново и различно.

„Парадоксът е, че усилието понякога зарежда повече от почивката“, казва той.

Със съпругата си, авторката и експерт по благополучие Сузан Пиледжи Павелски, те посещават импровизационен театър всеки четвъртък. „Когато дойде вечерта, обикновено съм изтощен и бих избрал просто да си почина. Но след като отидем – вече е платено, познаваме хората, става забавно. И в края на вечерта съм пълен с енергия.“

Според Сузан Пиледжи, именно тези малки победи – дори когато е било трудно да се мобилизираме – изграждат самоуважение и удовлетворение. А споделените дейности укрепват връзките с близките – нещо, което много хора пропускат, ако чакат само уикенда, за да общуват с партньор, приятели или колеги.

Тя съветва всеки ден да си поставяме малка социална цел – например да научим нещо ново за някого, като му зададем въпрос, свързан с неговата личност, а не с ежедневното „Как си?“. Споделени активности като театър, спорт, пъзел или кафе са начин да превърнем рутината в жив контакт.

Изграждането на идентичност и занимания извън работата също има голямо значение, допълва д-р Емилиана Саймън-Томас от Калифорнийския университет, Бъркли. Тя посочва, че когато претърпим професионално разочарование, връщането към хобита или социални ангажименти ни напомня, че имаме стойност и в други роли. „Може би си пропуснал срок или проект, но пък във вторник играеш бейзбол с приятели – и това също е важно.“

Средностатистическият човек прекарва около една трета от живота си на работа – приблизително 90 000 часа. Ако не намираме удовлетворение в това време, имаме сериозен проблем, казва д-р Соня Любомирски, професор по психология в Университета на Калифорния, Ривърсайд. Но дори и да не можем да сменим професията си, можем да променим отношението си.

„Попитайте се – прави ли това, което върша, живота на някого малко по-добър?“, предлага тя. Дори изпращането на служебен имейл може да бъде свързано със смислена цел, ако го виждаме като част от по-голяма картина.

Според Саймън-Томас всяка задача може да се свърже с лични ценности: „Отговарям на тези съобщения, за да започнем този проект, който ще допринесе за кауза, в която вярвам.“

Добрите взаимоотношения на работното място също играят важна роля. Разговорите с колеги, спонтанните моменти на хумор или дори кратка разходка в обедната почивка могат да предизвикат така наречените „микрорадости“. Те са в основата на щастието.

„Щастието се изгражда от честото преживяване на позитивни емоции – не само радост, но и любопитство, спокойствие, гордост, привързаност. Всеки трябва да си отговори: какво може да предизвика у мен малка, но истинска усмивка днес?“, казва Любомирски.

Накратко – не чакайте петък вечер, за да започнете да живеете. Малките мигове, които внасят цвят в делниците, са също толкова важни, колкото и големите планове за уикенда. А защо не и по-смислени?