Откриха останките на семейство с шест бебета в гробницата на бащата на Александър Македонски

Ново научно изследване опровергава дългогодишната теория, че гробница №1 във Вергина, Северна Гърция, съдържа останките на македонския цар Филип II – бащата на Александър Велики. Проучването, публикувано в списание Journal of Archaeological Science през юли 2025 г., предлага доказателства, че в гробницата са погребани по-млад мъж, жена и няколко деца, а не прочутият владетел.

Археологическият комплекс край Вергина (древната столица Еге) е открит през 1977 г. от гръцкия археолог Манолис Андроникос. Именно там той открива и гробница №2, за която повечето учени днес предполагат, че съдържа кремираните останки на Филип II. Гробница №1 обаче предизвикваше множество дебати заради несигурната идентичност на погребаните в нея.

Според екип, ръководен от археолога Янис Маниатис от Националния център за научни изследвания „Демокритос“ в Гърция, останките на мъжа от гробница №1 принадлежат на личност, живяла между 388 и 356 г. пр.н.е. – значително преди смъртта на Филип II през 336 г. пр.н.е. Анализ на костите и зъбите показва, че починалият е бил на възраст между 25 и 35 години, докато Филип е убит на около 46-годишна възраст. Освен мъжа, в гробницата са открити останките на жена на възраст между 18 и 25 години, както и най-малко шест бебета, погребани доста по-късно – между 150 г. пр.н.е. и 130 г. сл.н.е., по времето на римската доминация в региона.

Изотопен анализ на останките сочи, че мъжът вероятно не е прекарал детството си в столицата Пела, намираща се на около 32 км от Вергина, докато жената е израснала именно там. Луксът на гробницата подсказва, че погребаните са били представители на македонската аристокрация, вероятно дори членове на кралското семейство.

„Предполагаме, че мъжът вероятно е бил македонски цар, управлявал и починал десетилетия преди убийството на Филип II“, обяснява Маниатис. Възможни кандидати са Александър II Македонски (управлявал 370–368 г. пр.н.е.) и Пердика III (365–359 г. пр.н.е.), които са имали кратки и бурни управления, белязани от вътрешни конфликти и военни сблъсъци.

Що се отнася до останките на бебетата, те вероятно са били погребани много по-късно, използвайки отворите, направени от иманяри през античността. Подобни практики за погребване на деца в стари гробници или кладенци са били разпространени през римския период.

Това ново изследване оставя въпроса за точната локация на гроба на Филип II отворен, макар повечето изследователи да са убедени, че той е кремиран и погребан именно в известната гробница №2, която е открита непокътната, с ценни дарове и артефакти. В отговор на тези нови данни проф. Антонис Барциокас и неговите съмишленици, които подкрепят хипотезата за гробница №1 като място на последен покой на Филип II, ще публикуват скоро своя научна статия по темата.