Лайза Минели сподели неразкривани подробности за четирите си брака

С четири провалени брака зад гърба си, Лайза Минели би могла с право да бъде цинична към любовта. Но актрисата, певица и танцьорка остава романтик. „Чувствам се прекрасно, когато говоря за любов. Исках тя да бъде такава, каквато я описват в песните“, признава тя в документалния филм Liza: A Truly Terrific Absolutely True Story, който се излъчва по BBC2.

Дъщеря на легендата Джуди Гарланд и режисьора Винсент Минели, Лайза е израснала под светлините на прожекторите. Животът ѝ, включително бурните ѝ любовни истории, винаги е бил обект на публичен интерес.

Първият ѝ брак, с австралийския артист Питър Алън през 1967 г., завършва бързо – Лайза го заварва в интимна ситуация с друг мъж. „Питър беше забавен, но имаше нужда буквално да „излезе от килера".“, казва тя във филма, режисиран от Брус Дейвид Клайн.

Следват още три брака – с Джак Хейли-младши, син на актьора от "Магьосникът от Оз", със скулптора Марк Геро и накрая с продуцента Дейвид Гест. Именно Гест, според най-близките ѝ, е оставил най-лош спомен – той е обвиняван в контролиращо поведение и манипулации.

Близък приятел на Лайза, музикантът Майкъл Файнстийн, не крие мнението си: „Бет Дейвис е казвала "За починалите се говори само добро". Е, Дейвид Гест е мъртъв. Добре.“

Спомените са сурови – след едно от турнетата си, Лайза се прибира, за да открие, че Гест е изнесъл почти всичко от апартамента ѝ, оставяйки само легло и лампа. „Той буквално изтри всички от живота ѝ“, казва неин стар приятел.

Но Минели не бяга от миналото си. Вместо това, го посреща с хумор. „Дайте ми почивка от гейовете, моля ви!“, казва тя със смях, когато я питат за любовните ѝ разочарования. В друг момент отбелязва: „Някои от мъжете в живота ми не бяха точно... мъже.“

Лайза Минели е сред малцината артисти, носители на четирите най-престижни награди в шоубизнеса – Еми, Грами, Оскар и Тони. Известна с ролята си в Кабаре (1972), тя по-късно работи с Pet Shop Boys, участва в "Сексът и граадът 2" и се появява в RuPaul’s Drag Race.

Документалният филм проследява и тежката загуба на майка ѝ Джуди Гарланд, която умира от свръхдоза през 1969 г. Тогава Лайза е само на 23. „Плаках осем дни без да спра. Беше опустошително“, спомня си тя.

Минели открито говори и за собствените си битки с зависимостите: „Не пропусках работа, не се държах като човек със сериозен проблем. Но вътрешно се чувствах объркана. Пиех коктейли като ром с кола, просто за да се чувствам по-добре. И, разбира се, накрая алкохолът се обърна срещу мен – както винаги става.“, казва тя.

Макар животът ѝ да не е бил лесен, днес Лайза Минела го приема с благодарност. „Да си дъщеря на Джуди Гарланд не е забавно. Но съм благодарна дори за лошото – то ме подготви за всичко останало.“