Водят ли новите технологии до мозъчен упадък?

Редовната употреба на дигитални устройства – от смартфони до компютри – може да бъде от ключово значение за запазване на когнитивното здраве при хора в средна и напреднала възраст, показва ново обобщено изследване, публикувано в Nature Human Behavior. Анализът установява, че ангажираността с технологии се асоциира с цели 58% по-нисък риск от когнитивни нарушения.

Международен екип от учени провежда систематичен преглед и метаанализ на 57 независими проучвания, включващи над 411 000 участници със средна възраст от 69 години. Това е първото изследване, което обединява научни данни, фокусирани върху поколението, израснало и остаряващо в епоха на повсеместна дигитализация.

Резултатите са категорични: използването на дигитални технологии в ежедневието — включително сърфиране в интернет, комуникация чрез приложения и дори игри — корелира с по-добро запазване на паметта, вниманието и изпълнителните функции.

„Не открихме достоверни доказателства за т.нар. ‘дигитална деменция’ при нормална, ежедневна употреба на технологии,“ заявяват съавторите на проучването — д-р Джаред Бендж, клиничен невропсихолог от Медицинското училище Dell в Университета на Тексас в Остин, и д-р Майкъл Скалин, доцент по психология и невронаука в Университета Бейлър.

Изследователите посочват, че редовният досег с нови интерфейси, платформи и приложения изисква постоянно адаптиране — процес, който естествено ангажира мозъчните ресурси. Това създава своеобразна „умствена фитнес програма“ за възрастните хора.

„Всяка нова система или приложение изисква от потребителя да учи, запомня и прилага информация — все когнитивни задачи, които стимулират мозъка,“ подчертава д-р Бендж.

Освен това, дигиталните технологии играят важна роля в социалната свързаност — един от най-силните предпоставки за добро когнитивно и емоционално здраве в напреднала възраст. Възможността за видеоразговори, общуване чрез съобщения и достъп до социални мрежи помага на много възрастни да поддържат активна социална среда, дори при физическа изолация.

Резултатите от проучването влизат в пряко противоречие с популярни, но научно недоказани теории за „източване“ на мозъка чрез технологиите — хипотези, които често циркулират в медийното пространство, но не се подкрепят от емпирични данни.

„Този анализ ни показва, че не просто можем да използваме технологиите без вина – можем и да се възползваме от тях като инструмент за здравословно стареене,“ казва д-р Скалин.

В епоха на застаряващо население и нарастваща дигитализация, научните данни сочат, че използването на технологии може да бъде съюзник, а не враг на когнитивното здраве. Вместо да се плашим от екрани, изследователите призовават за по-целенасочено и активно участие на възрастните в цифровия свят – като част от стратегията за умствена активност, социална свързаност и пълноценен живот.