Трогателно: Ученици се срещнаха 60 години след бала в любимата гимназия

Бивши съученици се събраха 60 години след абитуриентския си бал. За място на срещата избраха любимото училище – Професионалната гимназия по селско стопанство „Царица Йоанна“ в град Пазарджик, която в младежките им години се е наричала Селскостопански техникум „Петър Богданов“. Някогашните момчета и момичета са били негови възпитаници от 1961 до 1965 година, когато се дипломирали 3 паралелки с по 28 ученици. Един от тях е Георги Мърков – състезател и треньор по борба, световен и олимпийски шампион, политик, преподавател в Пловдивския университет. Целият випуск се събира на всеки 10 години. Срещите са винаги емоционални и зареждащи, както споделиха бившите средношколци, които днес са на по 80 години или на прага на своите 80 лета.

Вълненията при тазгодишната им сбирка започнаха от самото начало. Те имаха възможност да разгледат цялата база на ПГСС „Царица Йоанна“, връщайки лентата на спомените. Сегашният Втори корпус на училището тогава бил женско общежитие. Момичетата живеели по 12 в стая. Вечер в 20:00 часа сградата се затваряла. За да излезеш, трябвало да имаш сериозна причина. Възпитатели носели отговорност за дисциплината, която била строга и консервативна. В същото здание се помещавала и столовата. В съседната (сега – Първи корпус) били класните стаи. Имало и болница. Мъжкото общежитие пък било предвидливо отдалечено от женското. Всички ученици прекарвали заедно цялата седмица, често оставали и в почивните дни, тъй като нямали стотинки за билет до родното място. За някои това пътуване било твърде скъпо – в този випуск имало младежи от Старозагорско, Ямболско, Хасковско, Смолянско, Пловдивско и дори Бургаско. Пет години всичко са делили, както се пее във „Вчера“. Заедно били от сутрин до вечер. Заедно се трудели в опитните полета, лозята и градините, откъдето сами добивали голяма част от храната си. Всяка лятна ваканция трябвало да остават по един месец на практика и да помагат в училищното стопанство. С умиление си спомнят как закуската им често била филия с парче сланина и две доматчета. Тогава не знаели що е висок холестерол. Но знаели какво е общност. Възприемали училището като втори дом, а съучениците и хората в техникума – като свое второ семейство. Битието им от онези романтични години създало приятелства до живот.

От името на випуск 1965 Георги Мърков поднесе на директорката на ПГСС „Царица Йоанна“ Иванка Георгиева красив букет и подарък. По време на обиколката из гимназията гостите останаха възхитени от направените ремонти и подобрения, от просторните класни стаи, от уюта и удобствата, на каквито те не са имали шанса да се радват на младини в училището. После бяха поканени на почерпка, която включваше вино, произведено от съвременните паралелки по лозаро-винарство. Такива се оказа, че е имало и някога, преди 60 години. Други изучавали хидромелиорации. Трети – животновъдство.

На тазгодишната среща някои от някогашните ученици нямаше как да дойдат, тъй като вече не са между живите. Останалите на този свят обаче показаха, че не са забравили за тях. Почетоха ги със запалени свещички и ритуално „преливане“ с вино. Моментът беше особено трогателен, за което допринесе обръщение към съучениците, написано от Гинчето, съпругата на един от починалите – Илия, и написано от негово име. За времето, когато „ни стигаше резен сланинка и два домата“, за бригадите, за фестивалите, за любимите учителки, за миговете красиви…

Една от съученичките – Гинка Бечева, изненада връстниците си с албум на випуска, с надпис „Селскостопански техникум „Петър Богданов“, албум на випуск 1961-1965 г.“, от чиито черно-бели снимки се усмихват момчета с фуражки и момичета с баретки – задължителен аксесоар към ученическата униформа. Фотосите са запазили спомени за спортни първенства, екскурзии, занятия по кормуване на трактор. Албумът започва с портрет на Георги Димитров, на патрона на техникума, следван от тези на директора по онова време Сотир Узунов, заместниците му Кирил Георгиев и Спас Додников, учители, възпитатели, лекарят на училищната болница. Кадри от абитуриентския бал показват скромни девойчета в семпли блузки и полички. Някои споделиха как взели чантички и гривнички назаем, колкото за снимката. Но дори това разказваха с грейнали очи и споделяха, че са били бедни, но много щастливи.

До момента срещите на съучениците от випуск 1965 са били на всеки 10 години. Последната (засега) завърши с уговорка бившите съученици да се събират по-често. Може би всяка година през юни – месецът, в който през 1965 година всеки от тях е поел по пътя на зрелостта.