Психологически трик подмамва мозъка, за да запази мотивацията си

В края на работната седмица, когато предстои неприятна задача, психолозите предлагат нов подход за справяне с липсата на мотивация – така нареченото „допаминово закотвяне“ (dopamine anchoring), техника, която набира популярност в социалните мрежи и вече привлича вниманието на научната общност.

Методът включва умишлено свързване на желано преживяване – като слушане на любима музика или похапване на нещо приятно – с изпълнението на неприятна или трудна дейност. С времето мозъкът започва да асоциира самото действие с удоволствие, твърди д-р Джошуа Стайн, детски и юношески психиатър в клиниката PrairieCare, Минесота.

От невронаучна гледна точка техниката работи през допаминовите пътища на мозъка. Допаминът е невротрансмитер, свързан с преживяване на удоволствие, мотивация и очакване на награда. „Когато очакваме награда, нивата на допамин се повишават още преди самото възнаграждение, което ни стимулира да действаме“, обяснява д-р Стайн пред Fox News Digital.

Чрез системно комбиниране на приятен стимул с дейности като почистване, писане или тренировки, можем да обучим мозъка си да отделя допамин в очакване на задачата, създавайки усещане за удоволствие и дори желание да я изпълним. Подобни принципи са потвърдени от множество изследвания в областта на поведенческата психология и невронауката. Според д-р Стайн тази стратегия е приложима дори при терапия на зависимости, тъй като съзнателното свързване на стимул и възнаграждение може да промени модели на поведение.

"Допаминовото закотвяне" може да бъде особено полезно за хора с диагнози като СДВХ (ADHD) или депресия, при които регулацията на допамин е нарушена. Тези състояния често са съпътствани от анхедония – невъзможност да се изпитва удоволствие или трудност при започване и завършване на задачи. Закотвянето на приятни стимули към трудни ангажименти може да подпомогне по-лесното им изпълнение и устойчивост на вниманието.

Според специалистите, ключов фактор за успеха е последователността – колкото по-често даден стимул е комбиниран с определена задача, толкова по-силна става асоциацията.

Въпреки потенциала на техниката, експертите предупреждават, че тя не бива да се възприема като универсално решение. Прекомерната зависимост от външни награди може да доведе до загуба на вътрешна мотивация или до развиване на нездравословни навици – например използване на сладки храни или социални мрежи като стимул, което крие риск от дерегулация, затруднена концентрация и бързо прегаряне.

Д-р Стайн съветва да се избягват стимуланти с висок потенциал за пристрастяване и да се използват по-естествени, неинвазивни награди – кратка разходка, слушане на енергизираща музика или почивка на открито. „Помислете за допаминовото закотвяне като за мост, а не за патерица“, препоръчва специалистът.

Широко разпространен мит е, че допаминът е единствено „химикал на удоволствието“. В действителност, невроучените подчертават, че той играе ключова роля в мотивацията и очакването – процеси, свързани със стартирането и поддържането на дейности (Wise, 2004).

За успешно прилагане на техниката експертите препоръчват да се започне с малки стъпки и награди, които не пречат на самата задача и не създават зависимост.

„Целта не е да заблудим мозъка, а да го обучим. Колкото по-последователно прилагаме модела, толкова по-устойчива ще е промяната,“ казва д-р Стайн.