Доброволно предаване на кола на МВР или с протокол… Адвокат Румен Апостолов пред ФАКТИ

Все повече българи стават жертва на измамни схеми при покупка на автомобили, които впоследствие се оказват обявени за издирване в Шенгенската информационна система. В подобни случаи колите се изземват, а добросъвестните купувачи остават без защита и без реален механизъм за бързо възстановяване на щетите. По темата пред ФАКТИ говори адвокат Румен Апостолов.

- Адвокат Апостолов, имате интересен казус – семейство си купува автомобил, а впоследствие се оказва, че той е обявен за издирване в Шенген и е иззет. Често ли се случват такива случаи в България?
- За съжаление, това се случва, а напоследък подобни случаи дори зачестяват. Най-неприятното е, че държавата не реагира по възможно най-добрия и ефективен начин, за да предпази гражданите от попадане в подобни престъпни схеми.

- Как се стига до подобна ситуация?
- Най-просто казано – автомобилът е внесен в страната без да бъде обявен за издирване в Шенгенската система. Той може да престои дълго време в България, например в автокъща, и дори да бъде регистриран в КАТ. В конкретния случай регистрацията е извършена в КАТ Пазарджик, издаден е талон и собственикът е напълно добросъвестен купувач. Проблемът възниква по-късно – след месец или дори година, при рутинна проверка от полицията, когато се установява, че автомобилът е обявен за издирване и трябва да бъде конфискуван.

- На какво законово основание се изземва автомобилът?
- Това става на основание член 84 от Закона за МВР. Законодателят е дал правомощия на полицейските органи да изземват вещи, които са обявени за издирване, независимо в чие владение се намират. Подчертавам – не е важно кой е собственикът, а кой държи вещта в момента.

- Каква е процедурата при изземване?
- Полицейските служители съставят протокол за изземване на вещта. Той се подписва от лицето, в което тя е намерена, както и от свидетел, а копие се предоставя на лицето. Това е стандартният процесуален ред.

- Но служителите на МВР често подканват хората да предадат доброволно вещта. Каква е разликата между доброволно предаване и изземване?
- Полицейските органи първо са длъжни да поканят лицето да предаде вещта доброволно. Ако то откаже, се преминава към принудително изземване. Разликата обаче не е само формална – тя е и процесуална.

- Какво означава това в правен аспект?
- Според Наказателно-процесуалния кодекс има съществена разлика. Доброволното предаване не е способ за събиране и проверка на доказателства. Това означава, че предадените вещи не стават автоматично веществени доказателства.

- А как стоят нещата при изземване?
- При изземването има ясно регламентирана процедура, чрез която вещите могат да бъдат приобщени като доказателства по делото. Докато при доброволното предаване самият протокол представлява писмено доказателство, което удостоверява извършеното действие, но не и качеството на вещта като доказателство.

- Какво трябва да знаят гражданите в подобни ситуации?
- Най-важното е да бъдат внимателни при покупка на автомобил и да проверяват неговия произход. Ако попаднат в такава ситуация, трябва да знаят правата си и да потърсят юридическа помощ, защото разликата между доброволно предаване и изземване може да има сериозни правни последици.

- Как може човек да претендира по-бързо връщане на иззетата вещ?
- В 14-дневен срок съответното лице може да подаде жалба до компетентния Административен съд. Това е вид принудителна административна мярка и съдът е длъжен да се произнесе относно нейната законосъобразност. Жалбата се подава по реда на Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с член 84 от Закона за МВР.

- Това важи, ако има протокол за изземване?
- Да, протоколът за изземване подлежи на обжалване по този ред.

- А доброволното предаване може ли да се обжалва?
- По принцип няма пречка да се обжалва, но има противоречива съдебна практика. Някои съдебни състави оставят подобни жалби без разглеждане. Срещал съм и обратни решения – по-горните инстанции отменят тези определения и връщат делото за разглеждане.

- Какъв съвет бихте дали на хората – доброволно предаване или изземване?
- Категорично – протокол за изземване. Абсолютно категорично.

- Защо?
- Защото доброволното предаване е израз на свободна воля и може да постави лицето в по-неблагоприятна позиция. Особено когато човекът вече е в ситуация на натиск – например задържан за няколко часа – това компрометира реалната свобода на решението.

- Как стоят нещата при добросъвестен купувач?
- Говорим за човек, който е станал жертва на измама – чрез фалшиви документи, лизингови схеми, застрахователни измами и т.н. Разследването вече е в компетентността на държавата, която е подала сигнала, но доказването е трудно.

- Какво се случва с вещта след изземването?
- След като бъде уведомена съответната държава, започва да тече 60-дневен срок. Ако в този срок собственикът – примерно, ако сигналът е от Италия, не се обади чрез Интерпол или съответните институции, вещта може да бъде върната на добросъвестния купувач. Ако в 60-дневния срок постъпи сигнал от Италия, примерно, вещта трябва се в Италия.

- А ако се обади, но не дойде да я вземе?
- Ето тук става проблем. Ако заяви, че ще дойде, за да я получи, но не го направи, след шест месеца вещта преминава в ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА. Конфискува се в полза на държавата, защото такива са ни законите. Според мен това е правен абсурд и законодателен пропуск. Системата просто не защитава достатъчно добросъвестните купувачи.

- Колко време продължава един такъв казус?
- Уведомяването става в рамките на дни, след което започва 60-дневният срок за реакция. След това текат и останалите срокове. Има случаи, в които собствениците – визирам примерно италианците, се откажат, защото, например, вече са получили застрахователно обезщетение. Тогава автомобилът се връща по-бързо. Просто са необходими по-сериозни мерки и по-добро взаимодействие между международните институции, за да се пресекат тези престъпни схеми.