Към звездите и отвъд!

Човечеството е все по-близо да осъществи научнофантастичните си мечти и стремежи да покори необятния космос, описани в толкова много книги и разказани в толкова много филми.

2015 година бе белязана от редица големи открития и пробиви в космическите изследвания. Някои от тях отвориха пред учените врати за последващи по-задълбочени изследвания, други положиха основи за бъдещи космически мисии, а трети напълно промениха начина, по който до този момент гледахме на различни планети.

Ето някои от най-вълнуващите и значими космически открития от последната година:

“Нови хоризонти“ достигна до Плутон

На 14 юли, сондата „Нови хоризонти“ на НАСА се доближи максимално близо до Плутон и започна да предава данни за планетата-джудже.

Сигналът беше подаден 13 часа след преминаването на сондата със скорост от 49 000 километра в час на разстояние от 12 472 км от Плутон.

Космическият апарат откри замръзнала вода на Плутон и показа две от луните на планетата. Оказа се, че диаметърът на Плутон е 2371 км, с около 80 километра повече, отколкото изследователите предполагаха до този момент.

Заради далечното разстояние, данните от мисията, която започна през далечната 2006 година, ще се получават още близо година и учените очакват да се натъкнат на още любопитни открития. Междувременно, „Нови хоризонти“ продължи своят път в необятността на слънчевата система.

Малко след получаването на първите данни от мисията, директорът на НАСА Чарлз Болдън обяви, че САЩ е първата нация „посетила“ всички планети в Слънчевата система. И макар заслугата за това да е на американците, всеки човек на планетата  може да се чувства покорител на Слънчевата система.

Далечен братовчед на Земята

Отново през юли, мисията „Кеплер“ на НАСА откри първата планета с потенциално „обитаема зона“, която по големина и условия изключително много се доближава до Земята. Планетата, която бе кръстена Кеплер 452-б, обикаля около звезда, подобна на Слънцето, което създава възможност растения да фотосинтезират на повърхността ѝ.

Геолози, анализирали данните от телескопа, са почти сигурни, че тя е със скалиста повърхност и смятат, че е възможно да има активни вулкани на повърхността ѝ.

Кеплер 452-б се намира на 1400 светлинни години от нас, в съзвездието Лебед.

Телескопът Кеплер e открил над 1000 планети от 2009 г. до сега, но това откритие е най-значимото до момента.

Метан на Марс

Макар въпросът за наличието на метан на Марс да се обсъжда от много години,  в края на 2014 година марсоходът „Кюриосити“ изпрати данни, които говореха за следи от метан на червената планета. Тези предположения и данни тази година бяха потвърдени от група международни учени, които обявиха, че са открили голямо количество метанови молекули в няколко марсиански метеорита.

Наличието им е сериозен аргумент в полза на теорията, че на Марс съществуват условия за развитие на живот.

Ако при обявяването на данните от „Кюриосити“ за следи от метан, през декември миналата година, редица учени бяха скептично настроени и смятаха, че следите може да са оставени от самия марсоход, то анализите от метеоритите показват, че в почвата на Марс има собствени източници на метан.

Океан на Енцелад

През септември, учени от НАСА, посредтвом анализа на данни от мисията „Касини“, откриха наличието на огромен океан под ледената обвивка на един от спътниците на Сатурн – Енцелад. Благодарение на „Касини“ изследователите също така са получили и уникални снимки от изригвания на водни изпарения, ледени частици и органични молекули.

Изследването на Енцелад е най-големият триумф на историческия полет на „Касини“. Учени откриха за първи път ледените фонтани в началото на 2005 г., а след това направиха редица открития, свързани с изригванията в близост до южния полюс.

Според компютърни модели океанът вероятно е "притиснат" между скалистото ядро и ледената повърхност на малката сатурнова луна с диаметър едва 500 километра

Откритието отрежда на сатурновата луна място в "елитния кратък списък" на спътниците в Слънчевата система, където е възможно да има вода - ключов елемент за възникването и поддържането на живот.

Това е важна стъпка напред в изучаването на тази луна и понастоящем учените от НАСА обмислят изпращането на космически апарат на Енцелад, някога след 2021 година.

Вода на Марс

Отдавна бе известно, че на Марс има замръзнала вода. Това бе доказвано от изследователите на Червената планета многократно, посредством различни методи.

За изследователите на Червената планета беше загадка дали водата изобщо може да се срещне в течна форма, както и какво количество от нея има.

В края на септември тази година, обаче учени от НАСА изследваха данни от космическия апарат „Марс Риконъсънс Орбитър“ и обявиха, че на Марс има течаща вода. Учените са изследвали дългите тъмни ивици, които понякога се появяват на повърхността на планетата. Те установили, че мистериозните линии се състоят от минерални соли, които лесно абсорбират влагата. Наличието на вода в течно агрегатно състояние е най-вероятното обяснение за появата им.

Точно откъде идва течащата вода остава загадка и тепърва учените ще се опитат да намерят точния източник.

Това откритие, в допълнение към откритите следи от метан, дава надежда на учените, че е напълно възможно да открият някаква форма на живот под повърхността на Марс. Това  може значително да улесни изпращането на бъдещи изследователски мисии на Червената планета.

Историческо вертикално кацане

В последните дни на 2015 г. американската компания Space X, която извършва частни космически полети обяви, че успешно е приземила ракета.

Ракетата Falcon 9 беше изстреляна от Кейп Канаверал, Флорида малко след 03:00 българско време на 22 декември 2015 г. Ракетата излезе в орбита, за да изведе 11 сателита. След това основното тяло се върна обратно на полигона и кацна без проблеми. Цялата мисия отне едва 10 минути. 

Това бе първият успешен тест на Falcon 9, която се разработва именно с цел да бъде ракета за многократна употреба. Пробивът може значително да намали разходите за изпращане на товари до МКС и изстрелването на сателити в орбита.  

С това обаче космическите открития, постижения и амбиции не се изчерпват.

Въпреки, че тази година основните открития бяха дело на изследователите от НАСА, в Европа бе дадено началото на няколко изключително перспективни проекта и партньорства, чиито резултати се очакват през следващите десетилетия.

През юли Европейската космическа агенция (ЕКА) и Еърбъс Дифенс енд Спейс сключиха договор на стойност 350 млн. евро, за разработване на космически апарат, който ще изследва планетата Юпитер и луните ѝ. Планира се апаратът JUICE (съкратено от JUpiter ICy moons Explorer) да полети в космоса през 2022 година.

През октомври пък бе оповестено, че Европейската космическа агенция (ЕКА) и Руската федерална космическа агенция (Роскосмос) се готвят да изпратят сонда, която да кацне на неизследвана област от южния полюс на Луната. Мисията на космическият апарат ще е да изследва дали там има вода и суровини, за производството на гориво и кислород. Ако това се потвърди двете космически агенции ще подготвят изпращането, а защо не и заселването, на хора на лунната повърхност.

След много 2015 г. се оказа толкова успешна за космическите изследвания, изследователите с нетърпение очакват новата 2016 г., през която се очаква да бъдат намерени отговори на някои не по-малко вълнуващи и важни въпроси.