Елитът е гръбнакът на престъпността – истинска реформа в МВР не очаквайте

Росен Миленов е служителят на ДАНС, който публично потвърди истинността на записите за "Мишо Бирата", които вестник "Галерия" публикува през 2011 г. Миленов се яви и пред вътрешната комисия в Народното събрание, за да свидетелства, заради което и бе уволнен от агенцията. Той е работил дълго време със специални разузнавателни средства, прилагани за разследване на корупцията по високите етажи на властта. Разследвания, които никога не са излизали извън специализираните служби за сигурност поради политически натиск. В този смисъл Росен Миленов има преки наблюдения върху сенчестата страна на властта. Той е работил в ДАНС, ГД "БОП", ГД "Национална полиция" и ГД "Гранична полиция". Експерт е по икономическа престъпност, а сега е консултант по фирмено разузнаване и защита от некоректни пазарни практики.

В продължение на целия преход се правят реформи в МВР и в резултат на това престъпността се разраства, служителите се демотивират, а доверието на обществото към институцията се срива. За хората полицейските служби са корумпирани, поръчкови и неефективни и това е горчивата истина, коментира Росен Миленов за "Гласове".

Важният въпрос е кой генерира горепосочените порочни практики в МВР – изпълнителският състав или ръководният, назначен от управляващия елит, за да прикрива разграбването на държавата от тях. Структурата на МВР е строго йерархична и всичко, което се случва там – борба с престъпността, кадруване, финансово и техническо обезпечаване, е в ръцете на ръководството.

Онова същото, което се избира на принципа „наш човек“, послушен, изпълняващ поръчки, дискретен, който няма да наруши омертата, като нямат никакво значение обстоятелствата – ценз, професионализъм и морал. Тези ръководства през годините водеха политика в МВР, изпълнена с поръчки, корупция, шуробаджанащина, стъкмистика, защото това искаше управляващият елит – слаби служби и общество, поддържано в страх, зависимости и мизерия.

Ще илюстрирам гореизброените пороци с няколко показателни примера от работата на различните категории полицейски служители – оперативните работници, разследващите полицаи и униформените полицаи, които всички виждаме на улицата да осъществяват охрана на обществения ред.

Оперативен работник разследва престъпна схема за ощетяване на хазната ежемесечно в размер на 10–15 млн. лв. – говорим за акциз, ДДС и обществени поръчки от общинската администрация, като тук не влизат енергетика и големите инфраструктурни проекти.

При тях е налице т.нар. „бутикова корупция“ – тя е само за отбрани хора от „нашия елит“, които една 20–50-милионна комисионна я имат за добър ден. В схемата участват политик, олигарх, шефове на полиция, митница, кметове, общински съветници и други контролни органи, тук са безделниците с бицепсите и мощните коли, които може да ги видите всяка вечер по ориенталските нощни клубове да разпускат след свършената черна работа на политиците и да оставят сметки от по 500–600 лева и нагоре, което представлява месечният доход на около 60% от населението.

Служителят не започва разследването по своя инициатива – тя е ограничена – ръководството решава кой ще се разследва в зависимост от това на коя групировка служи и каква поръчка му е сведена. Служителят, натоварен с оперативната разработка, често е съвестен професионалист, надъхан да си върши работата, и иска да постигне законовата цел – да се съберат доказателства и нарушителят да понесе предвидената в закона отговорност.

Ако в хода на разследването не изтече информация към разследваните лица от негови колеги, работещи за другата групировка, незаконната дейност се разкрива и нещата по предвидения законов ред отиват в прокуратурата. Там всичко е въпрос на време да се „оправи“ по схемата откъде кой колко ще натисне и колко ще се даде. В края служителят вижда, че неговият труд, положен в продължение на няколко месеца, е бил смачкан за секунди и е отишъл в кофата – естествено, платено е за това, някакви си там 10 млн. лева, при изкарани от престъпната схема 100 млн. лв. за година, а следва и най-лошото в професионално отношение за служителя – трябва да му се отмъщава.

От разработката са останали само компроматите – светнали са като елха връзките между политици, псевдобизнесмени, криминални герои от подземния свят и други знайни и незнайни воини. Тези компромати ще останат по касите на шефовете и после ще се ползват, ако някой реши да наруши омертата. След време се сменя властта, съответно и ръководството на съответната полицейска служба.

Новото ръководство вече служи на групировката, която е била разследвана, защото същата е платила предизборната кампания на спечелилата политическата партия. Оттук за оперативния, водил разследването, започват натиск, преместване, тормоз, този служител е смачкан, демотивиран. Неговият труд е принизен, други на негов гръб изкарват милиони, незаконно, непочтено.

А той е видял милионите, които се въртят с лекота, видял е гуляя (скъпи коли, лъскави жени, екзотични екскурзии, топли ловни хижи и все приятни занимания) на всички тези бандити – едни облечени с власт, други с дебели банкови сметки. Знае и собственото си социално положение с хиляда и няколко лева на месец, подкрепа няма от никого – началник, общество, семейство, всичките искат пари, така е в днешния ден – материалното е в основата на всичко. Той вече има два варианта – или да работи поръчково и корумпирано, или да не върши нищо, а само да имитира дейност чрез стъкмистика и да чака 20-те заплати и пенсия. Взел е пример от ръководството и от политиците какво поведение да следва.

Униформеният патрулен полицай санкционира на улицата лице, което държи питейни заведения, заложни къщи и др. търговски обекти в района, обслужван от съответното полицейско управление. Служителят е извикан от началника и му е заявено в прав текст, че това е „спонсор“ на районното, сътрудничи и затова трябва да имаме по-специално отношение към него. Впоследствие служителят установява, че актът е „смачкан“ от висшестоящите началници.

При следващата си среща с нарушителя на улицата имаме подигравателно отношение към служителя от него, а и още по-лошо – заплахи под различни форми. Същият този нарушител ще изпрати неговите „пчелички“ наркоманчета, които покриват цялата палитра от престъпления в района и се отчитат на него. Те ще откраднат гумите на личния автомобил на служителя, ще разбият жилището му и т.н. Какво му остава на този служител с тези 800 лв. на месец, изправен пред една грамада от ресурси, работещи срещу това той съвестно да си изпълнява задълженията? Нищо, освен да стане част от статуквото като всички нас – кой активен, кой пасивен.

Той ще спира коли и ще взима рушвети, ще се обвързва с кварталните престъпници и ще им съдейства, защото началниците му и политиците така правят, обществото го заклеймява, че той е корумпиран, но същото това общество, когато се провини, търси всевъзможни начини да се „оправи“ по втория начин, разбира се, но тогава щом нас ни засяга – всичко е позволено.

Обществото иска сигурност, но не оказва нужното съдействие на органите при разследването на различните правонарушения. Нужни са свидетели, но гражданите са „онемели“ и „оглушали“. На никого не му се занимава с това – да съдейства, а дежурното оправдание пред заспалата ни съвест и „другите хора“ е формулирано просто – да не ме разкарват по съдилищата.

Така е по-лесно за всички нас – служители, граждани, честни бизнесмени, да сме пасивни, да влизаме в неформални групи и зависимости, да се примирим, да сведем глава пред статуквото и да не рискуваме да изгубим това, което имаме, ще чакаме друг да извоюва справедливостта, правата и възможностите за развитие, а най-вече някой „месия“.

Сега да видим ролята в политическия живот на страната на нашите герои престъпници – псевдобизнесмена с далаверата от 100 млн. и кварталния тарикат със заложните къщи, лихварството и т.н.

Първият ще излее 20–30 млн. лева в предизборната кампания на политика и партията, като една част от тях ще отидат при медиите, за да може тяхното магаре всеки ден да присъства на екрана, а други ще отидат за купуване на гласове – кварталният тарикат ще „насочи“ зависимите от него чрез заеми социално слаби лица, а чрез заплахи за саморазправа – зависимите от различни психотропни вещества, които срещу жълти стотинки ще гласуват за правилния човек, който ще определя бъдещето на страната.

Ще се купуват цели избирателни комисии, особено в икономически изостаналите региони, защото техните членове от различните партии не вярват на никого и в нищо, истината за тях е какво и колко ще получат на момента, всичко друго е измама. Така се прави контролиран вот. После всички тези организатори на избори, представляващи организирана престъпна група, ще стрижат „стадото“ или поне това, което е останало от него.

Всичко гореописано води до сегашното състояние на правозащитните органи, при което служителите нямат средства, авторитет, подкрепа и съответно са демотивирани и страхливи да изпълняват професионалните си задължения, за да не си навличат неприятности. А началниците нехаят за състоянието на престъпността, тъй като се ръководят от принципа „да служи на групировката“ – силова, икономическа, политическа. Днес вече има и неформални списъци в министерството относно това кой ръководител на „кой“ служи.

Защо не се случва реформата, която да пресече уродливата действителност в службите описана по-горе и ширещата се престъпност, се питаме всички.

Отговорът е прост – липса на реална политическа воля. От позицията на бивш дългогодишен служител на МВР и ДАНС категорично заявявам, че в правозащитните органи е налична всеобхватна информация за престъпността. В полицейските управления са известни лицата от обслужвания им район, които разпространяват наркотиците, къде и как се случва това, тези, при които отиват крадените вещи от домовите кражби, авто набези и всяка друга битова престъпност, къде се извършват продажби на цигари и алкохол без бандерол, автокрадците и автоморгите с крадени части.

В ГДБОП и ДАНС са известни фирмите, които източват под всякаква форма енергийния сектор, за коя политико-олигархична група работят и какви суми се формират, фирмите, които печелят обществени поръчки за национални инфраструктурни проекти (пътища от републиканската инфраструктура), така и за общински (водни огледала, общински пътища, стадиони, градинки, екопътеки и т.н.), размерът на комисионите, които се дават, на кого и как, организаторите на контрабандните канали за горива, цигари, наркотици, механизмите на източване на здравната и осигурителна система, корумпираните ръководни служители от различните държавни контролни органи, механизмите на въздействие върху правосъдната система и представителите на различните групи от управляващия елит там, които организират покриването на престъпните им деяния.

Да, всичко е известно на правозащитните органи, но се питате защо няма предприети действия за пресичане на престъпленията, задържане на извършителите и въобще налагане на ред и законност в страната. Справянето с престъпността означава да се прекърши нейният гръбнак, който всъщност е управляващият елит, затова не може да очакваме от него да прояви реална воля за реформа.

Докато престъпността се шири по високите етажи на властта, няма как надолу тя да бъде пресечена, защото това е организирана престъпност от мафиотски тип, която освен финансово изражение в милиарди левове ощетяване на фиска има и други негативни последици – задушаване на икономиката, генериране на безработица и маргинализиране на групи, които осъществяват битовата престъпност, както и разрушаване на духовните устои на цялото общество.

Необходими са прости, конкретни мерки за ефективност при работата на МВР – за организираната престъпност – да се махне политическият „чадър“, за битовата престъпност – няколкото града в страната, обособили се като мегаполиси, да се обезпечат изцяло с видеонаблюдение и работещи координационни центрове, а в малките населени места, особено тези с концентрация на маргинализирани групи, да се увеличи полицейското присъствие, като се прехвърли щатът на „чантаджиите“ в структурните звена на „Патрулно-постова дейност“ и „Териториална полиция“. Защото, докато тези групи не се интегрират в обществото, други мерки от страна на МВР са неприложими.

Интеграцията е задължение на управляващите, които чрез ресорните министерства – икономическо, социално и местните власти, трябва да реализират съответните мерки. По отношение на финансовото обезпечаване на ведомството средства има достатъчно, ако политиците и ръководните органи не водят политика на грабеж.