Бунтът "Brexit"

Анализът е на Харолд Джеймс  за „Project Syndicate“

Харолд Джеймс e професор по история и международни отношения в университета в Принстън

С избора си да излезе от Европейския съюз, Великобритания отприщи бунт. Толкова силен бунт, който разклати и дори разруши тъй наречения „Европейски проект“. Следвайки своя необикновен експеримент, Обединеното кралство със сигурност ще породи съмненията и на други държави – дали пък и те да не напуснат ЕС? Британския пример ще даде повод за размисъл сред страните-членки и най-вече сред северните държави – Дания, Финландия, Швеция, дори Холандия.

Европейският съюз възниква като последица от Втората световна война, за да може Стария континент да се отърси от многовековните ожесточени конфликти, които го раздират непрестанно. След две ужасяващи войни, където конкурентните амбиции на няколко държави играят главна роля, европейците посрещат с отворени обятия интернационализма като основата на нов политически ред. Ред, който да бъде опазен на всяка цена.

За постигането на тази цел обаче бе от първостепенно значение да се създадат наднационални органи, които да обединят всички в Европа и в името на интеграцията да наложат ограничения на индивидуалните страни. Европейският съд стана главен пазител на закона и реда, а нови институции като Европейската централна банка, например, утвърдиха контрола си над икономиката.

В резултат на това Европа заприлича на заядлива бабичка, която постоянно казва на държавите какво могат и какво не могат. От съвети как да излязат от кризата, та чак до увещаване как да плащат на пенсионерите си благата, които са заслужили. Чувствайки се ограничени във възможността да управляват сами големите икономически предизвикателства, пред които са изправени, страните-членки се обърнаха срещу съюза с активисти против ЕС. Това се случи в някои от по-малките страни, такива като Гърция, които се почувстваха, че отношението към тях е несправедливо и дори жестоко. Мечтата за лесен просперитет чрез интеграция изглеждаше мъртва.

След това се започнаха тревогите по миграцията. „Динамични“ икономики като тази на Великобритания се изплашиха да не бъдат залети от работническата маса, идваща от страните в затруднено положение. Задължавайки членуващите държави да отворят вратите си за имигрантите от другите страни-членки, Европейският съюз заприлича на домакин на купон, който кара всички гости да общуват един с друг, независимо дали го искат или не. Много от европейците просто нямаха никакво желание да срещнат нови хора.

Разбира се, важността на икономическата миграция не може да бъде лично решение, за разлика от преценката за ново приятелство. Но проевропейските активисти на Острова така и не успяха да формулират точно и ясно въпроса за миграцията. Министър-председателят Дейвид Камерън страстно изтъкна, че Европа е важна за британската безопасност, но му липсваше куража да допълни, че миграцията е нещо добро за Великобритания, и че уважавани институции като Националната здравна служба зависят от чужденците, за да функционират. От лекарите до санитарите.

И все пак най-мразеният отличителен белег на европейската интеграция се криеше другаде. Националните политически учреждения потънаха толкова дълбоко в Европейския съюз, че изгубиха контакт със собствените си служители. Финансови министри бистриха проблемите с други финансови министри повече отколкото със собствените си колеги, оставяйки избирателите на произвола на съдбата.

И на практика, когато всички от основните политически партии са устроени по този модел, единственият начин на електората да изрази недоволството си бе да гласува за опозиционните сили на Европейския съюз.

Един от най-пресните случаи е, когато огромен брой от традиционните гласоподаватели на лейбъристите изоставиха собствената си партия, за да пуснат бюлетини за Партията за независимост на Великобритания (UKIP). Това бе и една от първите стъпки към Brexit.

За да подсигурят успеха си и да спасят кожите си, лидерите на опозиционните сили започнаха да бълват нови критики към Европейския съюз. Обвиненията бяха в това, че ЕС изисква от държавните правителства да следват политики, които са грешни и не се харесват на обикновения човек. Подобен ход изключи възможностите за алтернативни политики извън обсега на ЕС, докато избирателите се обърнаха против самия съюз.

Въпреки че продължаваха да сипят критики към Европейския Съюз, опозиционните сили не пропускаха да извлекат ползите от членството си. Истина е, че повечето британски партии подкрепиха оставането на страната в организацията, въпреки вътрешното си разделение. И докато лейбъристите гласуваха „ЗА“ Европа, лидерът им Джереми Корбин излъчваше апатия. Сътресенията сред консерваторите бяха къде-къде по-задълбочени.

И така, британците влязоха в кабинките за гласуване с чувството, че ЕС ги е предал, и че националните им лидери не могат да ги предпазят, освен ако Великобритания не напусне. Но имаше още една групичка срещу която феновете на Brexit протестираха – тъй наречените „експерти“.

Почти всеки един икономист предупреди, че Brexit ще има огромни последици – от внезапният шок - ето, паундът удари дъното от 31 години насам, та до по-нататъшни търговски сътресения. Джордж Сорос предвиди финансовият колапс. Политолозите също подчертаха редица рискове. Дори футболните президенти на Острова са на мнение, че британските клубове са по-добре в Европа.

Проблемът е, че много от избирателите видяха известна доза снизходителност в това да се вслушат в експертите. Имайки предвид, че вече на Европейския съюз се гледа като на проект, облагодетелствал едните от „елита“ много повече от другите, това не е изненадващо. Приличайки на деца, скастрени от надменен учител,  множество от британците се нацупиха: „Ще му покажем ние на него!“.

Гласът за Brexit бе воден от мисълта, че политически и икономически „елитът“ е хем корумпиран, хем греши за евентуалните последици. Подобна хипотеза тепърва ще се изясни на фона на мнителност и разцепление. Времената да преживяш от критики свършиха. Сега поддръжниците на Brexit трябва да докажат, че са направили правилния избор, достигайки до решение, което да задържи британската икономика „над водата“. За съжаление, те може и да разберат, че по-добра алтернатива от Европа няма.

Превод: Константин Карагьозов

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.

Copyright Project Syndicate