За естественото и нормалното

Мнението е на Боян Стефанов, председател на Младежкия консервативен клуб

Напоследък, макар и кичозно, наблюдаваме отпити за връщане към естественото и нормалното състояние на човека. Предлага ни се хляб от лимец. Млади момичета се опитват да раждат в естествени (домашни) условия, смятайки че по този начин наподобяват своите предци.

Тези тенденции привличат някои. Други пък ги наблюдават с насмешка. Някак си обаче, допускайки правото на отделния индивид да следва своя опит или стремеж за завръщане към едно по-естествено състояние, като че ли отнемаме същото това право на цели групи и общности.

Либералният мейнстрийм смяташе, че е потиснал и релативизирал традиционните вярвания и ценности на европейските нации. Оказа се обаче, че това далеч не е вярно. При първото по-сериозно изпитание на либерал-демократическия модел (увеличаване броя на имигранти от мюсюлмански произход, съчетано с финансови и икономически затруднения) пукнатините в него веднага си проличаха.

Либералите винаги са били онези хора, които изключително са подържали идеята, че индивидите трябва да имат равни права, а в последните десетилетия, повлияни от франкфуртския културен марксизъм, пропагандираха, че подобно на индивидите, различните човешки култури са напълно равнопоставени и еднакво ценни. Когато се осъзна масово, че хората мигриращи от близкия изток са носители на много по-архаична, ексклузивна и трудно-съвместима с европейската култура по отношение на семейството, бита и работната среда, мнозина европейци и в частност българи разбраха, че традиционните ценности, които са формирали нашето общество, всъщност трябва да бъдат съхранени (консервирани) и защитавани.

Започна опит за връщане към естественото и нормалното. Все повече европейски лидери (от Дейвид Камерън и Тереза Мей, до Виктор Орбан) започнаха да артикулират тезата, че техните европейски народи в традиционно отношение са християнски народи. Че обичта и привързаността към родното място е основата на разумния патриотизъм и че правителствата трябва да харчат от изработеното, вместо да трупат огромен дефицит поради изкуствено повишаване на социалните разходи.

Както споменахме по-горе, тези тенденции отчетливо се наблюдават и в България. Субектите, заявяващи се като десни, са на път да формират по между си нов консервативен консенсус. Разумно би било всеки, които желае да бъде част от този консенсус, да бъде приет в него поради факта, че модерната десница (от 90-те) използваше (по неизбежност) за свой основен двигател анти-комунизма. В нея обитаваха както консервативното, така и либералното. Но може би вече настъпва време, когато това здравословно разделение на либерално и консервативно трябва да бъде извършено. Вече все повече, патриотично и консервативно настроени симпатизанти, активисти и гласоподаватели на традиционната десница ще припознават като свои съюзници себеподобните си, в субекти като ГЕРБ и Обединени патриоти. По този начин ще се върнем към естественото и нормално разделение в политически аспект – между тези, които искат да либерализират (освобождават), понякога оправдано, от ненужни икономически тежести, регулации, процедури, но понякога опитващи се доста рисковано, по отношение на нашата сигурност и национален интерес, да ни „освобождават“ от „игото“ на Християнската Църква и от традиционното ни родолюбие, които са формирали, съхранявали и предавали на всяко следващо поколение ценностите, благодарение на които ние, българи и европейци, сме успели да създадем нашия справедлив и проспериращ свят, които е пример за подражание и надежда за разочарованите от останалите неуспешни „цивилизационни“ експерименти.