Дилемата пред революцията на Тръмп

Анализът е на Харолд Джеймс за „Project Syndicate“

Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в университета в Принстън и старши сътрудник в Центъра за международни иновации и управление. Специалист по германска икономическа история.

Стогодишнината на Руската революция през тази година съвпадна с революцията на Доналд Тръмп в САЩ. Сама по себе си тя последва революцията Brexit във Великобритания. Подобно на болшевишката революция през 1917 г., политическите движения на Тръмп и Brexit имат претенциите да са авангард на международен бунт, или това, което лидерът на британската Партия за независимост Найджъл Фараж нарича „голяма глобална революция“.

Днешните революционери обаче трябва да обмислят уроците на историята. Руската революция имаше огромно влияние върху живота и благополучието на хората. Само няколко политически анализатори смятат, че от нея е произлязло нещо положително. Все пак Ленин е политически пионер, който разбира, че революционните движения се фокусират върху една непопулярна, но в крайна сметка необходима администрация или бюрокрация.

Нови революционни движения като булшевизма се бунтуват срещу това, което те виждат като репресия на международния ред. За Ленин това са западните сили, които вкарват Русия в Първата световна война срещу Германия и собствените й интереси. За Тръмп то е въплътено в неясното понятие „глобализъм“. „На практика ние се отказваме от нашето предимство пред всяка една страна. Това повече няма да се случи“.

И все пак непосредствените врагове на тези движения са най-вече вътрешни, а не външни. В своя реч водещият стратег на Тръмп Стивън Банън обяви революция на американския суверенитет, определен от икономическия национализъм и деконструкцията на административната държава.

Както с всички революционни програми, Тръмп и Банън използват подход, за който фундаментално е преосмислянето на националната държава и държавната власт. Днешните революционери не пасват в идеите за ляво или дясно. Те вземат по нещо и от двата лагера. Според сътрудник на Тръмп самият той не знае дали Банън е изключително ляв или изключително десен.

Независимо как категоризираме вътрешния дневен ред на Тръмп, той е в опозиция на един свят, в който принципа на откритост за чуждестранни стоки, капитали и хора, съжителства със сложна регулация на тези потоци. Чуждестранните стоки са обект на национални стандарти за безопасност. Капиталовите потоци се управляват от контрола върху банковото кредитиране. Имиграцията е ограничена от множество проверки и условия.

Тръмп обещава да направи живота по-опростен, с по-малко регулации и без диктат от административната класа. Това предложение е съблазнително за много граждани, които смятат глобализма за сложен и объркващ. Повечето хора са разочаровани от бюрокрацията. Има повече червени точки обаче по вътрешните взаимодействия, където държавата регулира всичко, от качеството на продуктите, до безопасността по отношение на финансовите услуги и пазари на труда.

В случая на Brexit активистите за „Напусни“ пресякоха линията между хора и експерти. Те призовават за разглобяване на големи части от британския апарат. Такива бяха и думите на бившия министър на правосъдието Майкъл Гов, който беше и лидер на идеята за излизане от ЕС сред консерваторите.

„Хората в тази страна имаха достатъчно експерти. Те имат нужда от голяма промяна за начина, по който правителството и държавните служби си вършат работата“, заяви Гов.

Веднъж, когато революционерите са на власт, те бързо започват да вярват, че една дълбоко консервативна държава, решена да попречи на волята на хората, може да ги подкопае. Така британското външно министерство беше обвинено, че симпатизира на технократите от ЕС. В същото време американските служби бяха обвинение в течове на информация за медиите и бяха обявени за враг на народа.

Подобни действия характеризираха и руската революция. Държавните служители бяха обявени за врагове, които могат да затруднят революцията. Така се затвърди идеята, че една революционна партия трябва да измести държавата.

Тогава се очерта и друг стар проблем. През ранния 20-ти век руското общество вече е било много комплексно. Всички административни умения, било те за управление на железопътните мрежи или оборудването на армията, бяха нужни, за да се гарантира нормалното продължаване на живота на гражданите. За Троцки обаче изкачването на Сталин на власт след смъртта на Ленин представлява контрареволюция. Революцията е предадена веднага, след като истинските революционери са заменени с чиновници.

Урокът е, че революционерите се изправят пред невъзможна дилема след изземането на държавната власт. Ако революциите продължават да се увеличават, те ще се разпаднат под некопметентност, обезверяване, лов на вещици и повтарящ се цикъл на насилие. Ако революцията се прекрати обаче, нейните лидери ще изглеждат като изпразнени от съдържание.

Първата революция през 1917 г. доведе до падането на цар Николай и създаде временно правителство, начело с лидера на социалистите Александър Керенски, което се оказа преходно премигване. Ленин описва Керенски като „балалайка“, изпълнявана от стария ред, за да продължи да мами селяните и работниците.

Втората революция, която на власт доведе Ленин и болшевиките, създаде режим, който е не по-малко уязвим за обвинения в предателство.

Когато днешните революционери се опитват да говорят за власт, можем да очакваме да чуем повече обвинения за предателство в административната държава. Това обаче може да доведе до радикализация, много по-широка от тази преди един век.

Превод: Росен Стойчев

Copyright: Projext Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.